Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:

Една дървена къща в гора, недалеч от Вашингтон, се използва за тайни цели. С модерната си охранителна система и скрити камери тя е мястото, където ФБР разпитва важни свидетели. Там трябва да даде показания и млада жена, работеща за един от най-влиятелните политически мъже в САЩ. Доскоро Фейт Локхарт е била неговата дясна ръка. Тя знае твърде много за корупцията във висшите етажи на властта. И би могла да разкаже всичко.
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 141
Перейти на страницу:

— Той какво отговори?

— Е, това го нямаше в неговия сценарий. Прелисти си записките, сякаш се мъчеше да изтърси отвътре групичка въоръжени бунтовници. — Уорд се разсмя гърлено. — После пак започна да дрънка същите дивотии. Заяви, че „новото“ ЦРУ само събира и анализира информация. Когато го попитах дали признава, че в „старото“ ЦРУ е имало нещо нередно, беше готов да се хвърли през масата върху мен. — Уорд пак се разсмя. — Нищо ново под слънцето.

— А днес с какво те раздразни?

Уорд се усмихна.

— Мъчиш се да изкопчиш поверителни сведения?

— Естествено.

Уорд пак хвърли поглед наоколо, после се приведе напред и заговори тихо:

— Криеше информация, какво друго? Нали ги знаеш шпионите, Дани, вечно плачат за финансиране, но вземеш ли да задаваш въпроси какво точно правят с парите, божичко, все едно, че посягаш на майка им. Но какво друго да правя, като генералният инспектор на ЦРУ ми представя отчети с толкова много поправки, че не се вижда празно място върху хартията? Изтъкнах този факт пред мистър Торнхил.

— Как реагира той? Ядоса ли се? Или беше спокоен и сдържан?

— Защо си толкова любопитен?

— Ти започна тоя разговор, Ръсти. Не ме упреквай, че намирам работата ти за интересна.

— Е, той заяви, че се налагало да цензурират отчетите, за да прикрият своите източници на информация. Че новата линия била много добра и ЦРУ се придържало към нея с всички сили. Аз пък му отговорих, че тая работа ми напомня как моята внучка играе на дама. Още не може да улучва всички квадрати и затова нарочно пропуска някои. Казах му, че е много забавно. Когато го правят дечицата. Е, между нас казано, този човек не е глупав. Доста умни неща изрече. Според него би било пълна заблуда да смятаме, че можем да свалим закоравели диктатори само със спътникови снимки и високоскоростни модеми. Трябва да действаме по стария начин, на място. Трябват ни хора в най-вътрешните кръгове на техните организации. Само така можем да победим. Разбирам го много добре. Но просто не мога да търпя неговото високомерие. И съм убеден, че дори ако нямаше причини да крие истината, Робърт Торнхил пак щеше да лъже. Дявол да го вземе, има си един малък трик: почуква с писалка по масата и един от неговите помощници почва да му шушука на ухо, за да спечели време, докато измисли следващата лъжа. Използва го от години. Май ме смята за пълен дръвник.

— Не вярвам да е толкова глупав, че да те подценява.

— О, не е глупав. Трябва да призная, че днес спечели. Разбираш ли, в устата на този човек дори пълни безсмислици звучат мъдро и благородно като Десетте Божии заповеди. А когато го притиснахме в ъгъла, веднага се раздрънка за националната сигурност, очаквайки да изплаши всички до смърт. Заключение: обеща в най-скоро време да отговори на всичките ми въпроси. А аз му казах, че се надявам и занапред да работим заедно. — Уорд отпи глътка вода. — Да, днес победата беше на негова страна. Но винаги има и утре.

Сервитьорът донесе напитките и двамата поръчаха вечеря. Бюканън пиеше уиски със сода, а Уорд чист бърбън.

— Как е твоята половинка, Фейт? Сигурно броди нейде из нощната столица и дебне беззащитни чиновници като мен, за да изкопчи още някоя отстъпка в полза на клиентите.

— Не, мисля, че в момента е извън града. По лична работа.

— Нищо сериозно, надявам се.

Бюканън сви рамене.

— Нямам представа. Но каквото и да е, сигурен съм, че ще се справи.

— Да, всички умеем да оцеляваме. Само не знам докога ще ме крепи това вехто тяло.

Бюканън вдигна чашата си.

— Всички ни ще надживееш, помни какво ти казва Дани Бюканън.

— Господи, дано да грешиш. — Уорд го изгледа с присвити очи. — Не мога да повярвам, че са минали четирийсет години, откакто напуснахме имението. Знаеш ли, понякога ти завиждам, че израсна в онзи апартамент над гаража.

Бюканън се усмихна.

— Чудно, аз пък ти завиждам, че израсна в голямата къща сред толкова много пари, докато моето семейство обслужваше твоето. Е, кой от двама ни изглежда по-пиян?

— Ти си ми най-добрият приятел.

— Знаеш, че чувството е взаимно, сенаторе.

— А най-удивителното е, че никога не си ме молил за нищо, дявол да го вземе! Много добре знаеш, че ръководя поне две комисии, които могат да са ти адски полезни.

— Не бих искал да ме заподозрат в непочтеност.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 141
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)