Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
— Той какво отговори?
— Е, това го нямаше в неговия сценарий. Прелисти си записките, сякаш се мъчеше да изтърси отвътре групичка въоръжени бунтовници. — Уорд се разсмя гърлено. — После пак започна да дрънка същите дивотии. Заяви, че „новото“ ЦРУ само събира и анализира информация. Когато го попитах дали признава, че в „старото“ ЦРУ е имало нещо нередно, беше готов да се хвърли през масата върху мен. — Уорд пак се разсмя. — Нищо ново под слънцето.
— А днес с какво те раздразни?
Уорд се усмихна.
— Мъчиш се да изкопчиш поверителни сведения?
— Естествено.
Уорд пак хвърли поглед наоколо, после се приведе напред и заговори тихо:
— Криеше информация, какво друго? Нали ги знаеш шпионите, Дани, вечно плачат за финансиране, но вземеш ли да задаваш въпроси какво точно правят с парите, божичко, все едно, че посягаш на майка им. Но какво друго да правя, като генералният инспектор на ЦРУ ми представя отчети с толкова много поправки, че не се вижда празно място върху хартията? Изтъкнах този факт пред мистър Торнхил.
— Как реагира той? Ядоса ли се? Или беше спокоен и сдържан?
— Защо си толкова любопитен?
— Ти започна тоя разговор, Ръсти. Не ме упреквай, че намирам работата ти за интересна.
— Е, той заяви, че се налагало да цензурират отчетите, за да прикрият своите източници на информация. Че новата линия била много добра и ЦРУ се придържало към нея с всички сили. Аз пък му отговорих, че тая работа ми напомня как моята внучка играе на дама. Още не може да улучва всички квадрати и затова нарочно пропуска някои. Казах му, че е много забавно. Когато го правят дечицата. Е, между нас казано, този човек не е глупав. Доста умни неща изрече. Според него би било пълна заблуда да смятаме, че можем да свалим закоравели диктатори само със спътникови снимки и високоскоростни модеми. Трябва да действаме по стария начин, на място. Трябват ни хора в най-вътрешните кръгове на техните организации. Само така можем да победим. Разбирам го много добре. Но просто не мога да търпя неговото високомерие. И съм убеден, че дори ако нямаше причини да крие истината, Робърт Торнхил пак щеше да лъже. Дявол да го вземе, има си един малък трик: почуква с писалка по масата и един от неговите помощници почва да му шушука на ухо, за да спечели време, докато измисли следващата лъжа. Използва го от години. Май ме смята за пълен дръвник.
— Не вярвам да е толкова глупав, че да те подценява.
— О, не е глупав. Трябва да призная, че днес спечели. Разбираш ли, в устата на този човек дори пълни безсмислици звучат мъдро и благородно като Десетте Божии заповеди. А когато го притиснахме в ъгъла, веднага се раздрънка за националната сигурност, очаквайки да изплаши всички до смърт. Заключение: обеща в най-скоро време да отговори на всичките ми въпроси. А аз му казах, че се надявам и занапред да работим заедно. — Уорд отпи глътка вода. — Да, днес победата беше на негова страна. Но винаги има и утре.
Сервитьорът донесе напитките и двамата поръчаха вечеря. Бюканън пиеше уиски със сода, а Уорд чист бърбън.
— Как е твоята половинка, Фейт? Сигурно броди нейде из нощната столица и дебне беззащитни чиновници като мен, за да изкопчи още някоя отстъпка в полза на клиентите.
— Не, мисля, че в момента е извън града. По лична работа.
— Нищо сериозно, надявам се.
Бюканън сви рамене.
— Нямам представа. Но каквото и да е, сигурен съм, че ще се справи.
— Да, всички умеем да оцеляваме. Само не знам докога ще ме крепи това вехто тяло.
Бюканън вдигна чашата си.
— Всички ни ще надживееш, помни какво ти казва Дани Бюканън.
— Господи, дано да грешиш. — Уорд го изгледа с присвити очи. — Не мога да повярвам, че са минали четирийсет години, откакто напуснахме имението. Знаеш ли, понякога ти завиждам, че израсна в онзи апартамент над гаража.
Бюканън се усмихна.
— Чудно, аз пък ти завиждам, че израсна в голямата къща сред толкова много пари, докато моето семейство обслужваше твоето. Е, кой от двама ни изглежда по-пиян?
— Ти си ми най-добрият приятел.
— Знаеш, че чувството е взаимно, сенаторе.
— А най-удивителното е, че никога не си ме молил за нищо, дявол да го вземе! Много добре знаеш, че ръководя поне две комисии, които могат да са ти адски полезни.
— Не бих искал да ме заподозрат в непочтеност.