Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
— Не съм изчислявала квадратурата — каза Фейт. — Давам я под наем от април до септември. Ако те интересува, така покривам ипотеката и печеля чисто около трийсет хиляди на година. — Тя свали шлема, плъзна пръсти през потната си коса и добави: — Сега искам да се изкъпя и да хапна нещо. Кухнята би трябвало да е заредена. Можеш да оставиш мотоциклета в гаража.
Фейт отключи предната врата и влезе. Лий откара хондата в едното отделение на двойния гараж и внесе чантите в къщата. Отвътре тя изглеждаше още по-грамадна. Той с облекчение забеляза, че има алармена инсталация. Огледа се наоколо — високи тавани, греди и ламперия от лакирано дърво, огромна кухня, италиански плочки на пода, фантастично скъпи берберски килими. Преброи шест спални и седем бани, а на задната веранда откри джакузи, в което спокойно можеха да се плискат поне шестима пийнали гости. Имаше три камини, едната от тях газова. Пухкавите тапицирани мебели и плетените ракитови кресла сякаш бяха създадени специално да изкушават за сладка дрямка.
Лий отвори остъклената врата до кухнята, излезе на терасата и погледна надолу към вътрешния двор. Там бе разположен бъбрековиден басейн. Хлорираната вода искреше в блясъка на вградените лампи. Автоматичен чистач бавно пълзеше по повърхността, засмуквайки буболечки и паднали листа.
Фейт излезе при него.
— Тази сутрин заръчах на хората да си тръгнат и да оставят всичко включено. Те поддържат басейна през цялата година. Къпала съм се гола през декември. Разкошно е.
— В другите къщи май няма жива душа.
— Някои области от крайбрежието са претъпкани по девет или дори десет месеца в годината, ако времето е хубаво. Но през този сезон има опасност от урагани, а районът е доста скъп. Наемите са баснословни дори извън сезона. Нормално семейство не би дошло, само понякога се събират по-големи групи, за да наемат заедно някоя къща. По това време най-често идват собствениците. Но и те обикновено отскачат насам само през почивните дни, защото децата са на училище. През делниците е пусто.
— Точно така ми харесва.
— Ако искаш да поплуваш, басейнът е с топла вода.
— Не си нося бански.
— И не си падаш по нудизма, а? — Тя се усмихна и изпита облекчение, че в тъмното не може да види очите му. Ако я стрелнеше точно сега с онзи невинен син поглед, можеше да го блъсне в басейна, да се хвърли след него и да прати всичко друго по дяволите. — В града има доста магазинчета за плажни принадлежности. Аз съм си оставила дрехи тук, тъй че нямам проблеми. Утре ще ти купим това-онова.
— Мисля, че ми стига каквото донесох.
— Не ти се иска да излизаш навън, нали?
— Просто не ми се вярва да останем за дълго тук.
Фейт погледна дъсчените пътеки, които водеха през дюните към ревящия прибой на Атлантическия океан.
— Кой знае… Според мен най-приятно се спи край морето. Няма нищо по-успокояващо от шума на вълните. Във Вашингтон не мога да спя. Имам прекалено много тревоги.
— Странно, аз пък спя чудесно.
Тя го изгледа сърдито.
— Всеки с вкусовете си.
— Какво ще вечеряме?
— Първо ще се изкъпем. Можеш да се настаниш в голямата спалня.
— Къщата си е твоя. Аз мога да спя и на дивана.
— Би било глупаво при шест свободни спални. Предлагам ти да се настаниш в дъното на коридора. Оттам има изход към задната веранда. Ако искаш, пусни си едно джакузи. Дори и без бански. Не се безпокой, няма да надничам.
Влязоха вътре. Лий грабна чантата си и последва Фейт към горния етаж. Изкъпа се и облече чисти панталони, фланелка и мокасини на бос крак, защото бе забравил да вземе чорапи. Реши да не си суши косата. Неволно хвърли поглед към огледалото. Новата къса прическа не му стоеше зле. Дори го подмладяваше с няколко години. Лий се плесна по коремните мускули и изпъчи гърди пред огледалото.
— Да бе, разбрах те — заяви той на отражението си. — Само че, първо, не ти се полага, второ, дамата и бездруго не е твой тип.
Излезе от стаята и тъкмо се канеше да слезе по стълбището, когато изведнъж спря.
Спалнята на Фейт беше в другия край на коридора. Оттам още долиташе шумът на душа. Навярно се наслаждаваше на горещата вода след дългото пътуване. Трябваше да й се признае, че издържа геройски, почти без да се оплаква. Мислейки за това, Лий неусетно започна да пристъпва по коридора, защото внезапно му бе хрумнало, че точно в този момент тя може да се измъква през задната врата, използвайки пуснатия душ, за да го заблуди. Като нищо можеше да се окаже, че е поръчала кола под наем и смята да го зареже сам с неприятното бъдеще. Дали и в това приличаше на баща си — да изчезва тихичко посред нощ, когато стане напечено?