![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Докато запушваше отново бутилката, тя хвърли печален поглед из къщата, която скоро вече нямаше да е нейна. Децата усещаха, че нещо ще се промени. От седмица насам Дейвид почти не спеше нощем. След като работеше по петнайсет часа на ден, Брук трябваше да прегръща разтрепераното плачещо момченце и да го успокоява, докато заспи. Мъчеше се да го увери, че всичко ще бъде чудесно, макар самата тя да не знаеше какво ги чака. Понякога е ужасяващо да бъдеш родител, особено по време на развод, когато виждаш как собствената ти болка се отразява всеки ден върху детските лица. Неведнъж бе готова да се откаже от развода. Но усещаше, че опитите да закрепи брака единствено заради децата не ще решат нищо. Поне за нея. Без бившия й съпруг щяха да живеят по-добре, отколкото с него. Освен това й се струваше, че и той може да стане по-добър баща след развода, отколкото досега. Е, поне така се надяваше. Тя просто не искаше да изоставя децата си.
Когато забеляза, че Сидни я гледа тревожно, направи усилие да се усмихне. Сидни бе едва шестгодишна, но изглеждаше толкова зряла, че плашеше майка си до смърт. Забелязваше всичко, не пропускаше нищо съществено. През цялата си кариера Брук Рейнолдс никога не бе разпитвала някой заподозрян тъй настоятелно, както я разпитваше Сидни всеки ден. Детето дълбаеше упорито, мъчеше се да разбере какво става, какво им подготвя бъдещето, а тя не разполагаше с готови отговори.
Неведнъж бе заварвала късно вечер Сидни да прегръща в леглото разплаканото си братче и да се мъчи да го успокои, да облекчи страховете му. Наскоро Брук бе казала на дъщеря си, че не е необходимо да поема цялата отговорност, защото мама винаги ще е тук. Но думите прозвучаха фалшиво и по лицето на Сидни се изписа открито недоверие. Дъщеря й вече не приемаше всяка нейна дума като върховна истина — и този факт изведнъж я състари с няколко години. Отново започваше да я мъчи споменът за гледачката и нейното предсказание за преждевременна смърт.
— Пилето на Розмари е страхотно, нали, скъпа? — попита тя Сидни.
Момиченцето кимна.
— Благодаря, госпожо — обади се поласканата Розмари.
— Добре ли си, мамо? — каза Сидни и същевременно побутна млякото на братчето си по-настрани от ръба на масата. Дейвид имаше склонността да разлива всичко, до което се докопа.
Този дребен майчински жест и сериозният въпрос на дъщеря й трогнаха Брук почти до сълзи. Напоследък преживяваше такава емоционална криза, че дори дреболии я изкарваха от равновесие. Тя отпи глътка вино с надеждата, че то ще й попречи да се разридае. Сякаш отново бе бременна. Най-дребният проблем я разтърсваше дълбоко, като че ставаше дума за въпрос на живот и смърт. Но веднага след това се намесваше здравият разум. Нали беше майка, значи можеше да уреди всичко. А и имаше щастието по всяко време да разполага с предана бавачка. С хленчене и самосъжаление нищо нямаше да оправи. Добре, животът им не бе съвършен. И какво от това? Всяко семейство си има трудности. Тя си спомни какво преживява в момента Ан Нюман. Изведнъж всички проблеми й се сториха незначителни.
— Всичко е наред, Сид. Наистина. Поздравявам те за контролното по правопис. Мисис Бетак казва, че си била отличничката на деня.
— Много ми харесва в училище.
— И ти личи, млада госпожице.
Рейнолдс се канеше да седне, когато телефонът иззвъня. Тя имаше устройство за проверка на обаждането и погледна екранчето му. Не видя нищо. Или човекът отсреща имаше система за прикриване на номера, или пък го нямаше в телефонния указател. Тя се поколеба дали да отговори. Проблемът беше, че всички нейни колеги имаха подобни телефони. Но обикновено от Бюрото я търсеха по пейджъра или клетъчния телефон, а тези два номера тя пазеше най-ревниво, защото на тях отговаряше винаги. Вероятно я бяха избрали наслуки с компютър и ако отговореше, щяха да я помолят да изчака, докато някой се обади да й предлага стоки, от които изобщо не се нуждаеше. И все пак нещо я накара да вдигне слушалката.
— Ало.
— Брук?
Ан Нюман изглеждаше отчаяна. И докато я слушаше, Рейнолдс усети, че има още нещо освен смъртта на съпруга й… Горката Ан, какво ли още й се бе струпало?
— След трийсет минути пристигам — каза Рейнолдс.
Тя грабна палтото си и ключовете за колата, отхапа залък хляб и целуна децата.
— Ще се върнеш ли да ни прочетеш приказка, мамо? — попита Сидни.
— Трите мечки, трите прасенца, трите козлета — бързо изреди Дейвид любимите си приказки. Напоследък Сидни му ги четеше сричка по сричка. Дейвид отпи голяма глътка мляко, оригна се звучно и побърза през смях да се извини.