Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Ако тогава имах парите, майка ти нямаше да загуби имението.

— Знам, Дани.

— Но всичко си има някаква цел, Ръсти. Както сам каза, иначе можеше изобщо да не влезеш в политиката. А така направи страхотна кариера. Ти си от вярващите.

Уорд се усмихна.

— Твоята класификация винаги ме е интригувала. Имаш ли я записана някъде? Много бих искал да я сравня със собствените си изводи за някои достопочтени колеги.

Бюканън посочи челото си.

— Всичко е тук.

— Такова съкровище да се крие в крехкия човешки мозък. Колко жалко.

— Ти също знаеш всичко за всички в този град. — Бюканън помълча, после тихо добави: — Е, какво знаеш за мен?

Уорд като че се изненада от въпроса.

— Нима най-великият политически посредник на света е почнал да се съмнява в себе си? Досега смятах, че Даниъл Бюканън притежава непоклатима самоувереност, енциклопедичен ум и задълбочени познания за психологията на надутите политици и техните слабости, които, между нас казано, могат да запълнят целия Атлантически океан.

— Всеки си има съмнения, Ръсти, дори и хора като теб и мен. Затова сме изтраяли толкова дълго. На косъм от пропастта. Гибелта дебне само да се разсееш за миг.

Последните думи прозвучаха така, че усмивката изчезна от лицето на Уорд.

— Има ли нещо, за което би искал да поговорим?

— О, в никакъв случай — усмихна се изведнъж Бюканън. — Взема ли да разкривам тайните си на стари мошеници като теб, тогава ще трябва да спусна кепенците и да си търся нова работа. А пък вече съм твърде стар за това.

Уорд се облегна на меката тапицерия и огледа внимателно своя приятел.

— Какво те кара да вършиш всичко това, Дани? Едва ли е за пари.

Бюканън бавно кимна.

— Ако го правех само заради доларите, щях да се оттегля преди десетина години.

Той допи уискито и се озърна към входа, където стоеше италианският посланик заедно с многобройното си обкръжение, няколко видни конгресмени, двама сенатори и три жени с къси черни рокли, които приличаха на компаньонки, а може и наистина да бяха такива. „Монокъл“ бързо се запълваше с видни личности, след малко човек нямаше да може да направи и крачка, без да настъпи някоя знаменитост. Всички те искаха да получат целия свят. Всички искаха някой да им го поднесе. За да им станеш приятел, първо трябваше да те изцедят като лимон. Бюканън добре познаваше тази отдавнашна игра.

Той погледна една стара фотография на стената. От нея надничаше плешив мъж с орлов нос, кисела физиономия и свирепи очи. Днес той лежеше в гроба, а някога бе най-могъщият човек във Вашингтон. И най-страшният. В този град страхът и могъществото вървяха ръка за ръка. Сега Бюканън не помнеше дори името на човека от снимката. И с това се изчерпваше цялата същност на политиката.

Уорд остави чашата си.

— Мисля, че знам. С годините борбата ти започна да става все по-благородна. Тръгнал си да спасяваш един свят, за който никой не дава пукната пара. Наистина не съм чул някой друг да постъпва така.

Бюканън поклати глава.

— Бедно ирландско хлапе се докопва със зъби и нокти до върха. Натрупва огромно състояние, после изведнъж прозира свещената истина и използва златните си години, за да помага на клетниците. Така ли си мислиш? По дяволите, Ръсти, не го правя от благородство, а чисто и просто от страх.