Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

Лий сложи в тавичка рибено филе, заля го с разтопено масло и изчака да попие. После добави чесън, лимонов сок и други тайнствени подправки, предавани в рода Адамс от поколение на поколение. Сложи рибата да се пече, сетне наряза домати и италианско сирене, подреди ги върху голямо блюдо и поръси отгоре зехтин. След това направи салата, наряза една френска франзела, намаза филийките с масло, добави чесън и ги сложи в долната фурна. Подреди на масата чинии, прибори и ленени салфетки, които намери в едно чекмедже. Имаше и свещи, но му се стори лекомислено да ги пали. Не бяха на меден месец, а се криеха от общонационално издирване.

Отвори вградения винарски шкаф до хладилника и извади бутилка студено бяло вино. Докато наливаше, Фейт слезе по стъпалата. Беше с разкопчана джинсова риза, бяла тениска, тесни бели панталони и червени сандали. Лий забеляза, че не се е гримирала, или поне така му се стори. На китката й потрепваше сребърна гривна. Беше си сложила и издължени тюркоазени обици.

Тя огледа изненадано кухнята.

— Мъж, който умее да стреля, да се измъква от ФБР и отгоре на всичко да готви. Изненадите около теб нямат край.

Той й подаде чаша вино.

— Вкусна трапеза, спокойна вечер и след това се захващаме със сериозната работа.

Фейт го изгледа хладно.

— Не оставяш нищо недоизказано.

— И това е един от талантите ми — отвърна той и отиде да провери рибата, а Фейт пристъпи до стъклената стена и се загледа навън.

Вечеряха мълчаливо. И двамата се чувстваха малко неловко, след като вече бяха стигнали до целта. Но знаеха, че тепърва им предстои най-трудното.

След вечеря Фейт настоя да разтреби кухнята, а Лий включи телевизора.

— Казаха ли нещо за нас в новините? — попита Фейт.

— Засега не. Но би трябвало да споменат за убития агент на ФБР. Слава богу, дори и в днешното калпаво време това е рядко събитие. Утре ще купя вестник.

Фейт приключи с разтребването, наля си още една чаша вино и отиде при него.

— Добре — заяви Лий, — напълнихме стомасите, пиенето ни отпусна доколкото е възможно, дойде време да си поговорим. Трябва да чуя цялата ти история, Фейт. Просто и ясно, без увъртане.

Тя се усмихна лукаво.

— Значи предлагаш на момичето вкусна вечеря и малко вино, а после очакваш да ти се отдаде безрезервно?

Той се навъси.

— Говоря сериозно, Фейт.

Усмивката й изчезна.

— Ела да се разходим по плажа.

Лий понечи да възрази, но се сдържа.

— Добре. Ти си стопанката.

Той тръгна към стълбището.

— Къде отиваш?

— Ще се върна веднага.

Когато слезе, Лий беше наметнал яке.

— Не ти трябва горна дреха, навън е топло.

Той разгърна якето. Отдолу бе скрил кобура с пистолета.

— Ако случайно срещнем някой морски рак, не искам да го стресна.

— Пистолетите ме плашат до смърт.