Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Тук ли е, Дорис? — попита Бюканън, като надникна в приемната на един конгресмен и се усмихна на старата, опитна секретарка.

— След пет минути тръгва за аерогарата, Дани.

— Великолепно, стигат ми само две. През другите три ще си побъбря с теб. И без това предпочитам твоята компания. Бог да поживи Стив, но ти си далеч по-приятна гледка, скъпа.

По умореното лице на Дорис разцъфна усмивка.

— Безподобен ласкател си, Дани.

И той получи своите две минути.

Следващата му спирка бе в кулоарите, където разбра през кои комисии ще минат интересуващите го законопроекти. Имаше първични, вторични, а в редки случаи дори и третични комисии в зависимост от съдържанието на даден текст. Да се определи къде е попаднал един или друг законопроект и какво място заема беше всекидневна гигантска главоблъсканица, с която непрестанно се бореха политическите посредници. Често задачата ставаше направо умопобъркваща и никой не умееше да се справя с нея по-добре от Дани Бюканън.

През целия ден Бюканън както винаги обсипваше конгресменските кабинети със сведения и резюмета, необходими на сътрудниците, за да осведомят своите шефове. Възникнеха ли проблеми или неизяснени въпроси, той незабавно даваше отговор или довеждаше експерт по съответната тема. И всяка негова среща завършваше със задължителния въпрос: „Кога да се обадя отново?“ Не получеше ли конкретна дата, никога нямаше да го потърсят. Щяха да го забравят и на негово място да дойдат други, агитиращи също тъй страстно за своите каузи.

Късния следобед посвети на срещи с други клиенти, за които обикновено се грижеше Фейт. Извиняваше отсъствието й с мъгляви намеци за неотложни задачи. Какво друго му оставаше?

След това отскочи за кратко изказване на един семинар по проблемите на гладуващите в света и отново се върна в кантората, откъдето позвъни в няколко сенаторски кабинета да напомни за наближаващото гласуване по някои важни въпроси и да търси съдействие за други благотворителни акции. Уговори две срещи, резервира билети за пътувания в чужбина и си уреди за януари посещение в Белия дом, където лично щеше да запознае президента с новия председател на Международната организация за защита на детските права. Това бе голям удар и Бюканън се надяваше чрез него да привлече внимание към своите клиенти. Той винаги търсеше начини да спечели обществена подкрепа. Фейт бе особено добра в тия акции. Журналистите рядко се интересуваха от бедняците из разни далечни страни, но появеше ли се и някоя холивудска суперзвезда, медиите гръмваха незабавно. Такъв е животът.

По-нататък Бюканън отдели известно време за своя тримесечен отчет като чуждестранен агент — ужасно досадна и неприятна работа, защото на всяка страница трябваше да слага зловещия печат „външна пропаганда“, сякаш не се бореше за най-обикновени сортови семена и мляко на прах, а подготвяше сваляне на правителството.