Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Намерих я. Продължавай да наблюдаваш вратата.
Гарион нервно потръпна. Нервите му не издържаха да чака, да слуша и гледа дали някой няма да отвори вратата. Какво трябваше да направи, ако влезеше някой в черно расо? Дали да каже нещо, или да остане наведен над книгата? Какви бяха обичаите тук? Той обмисли десетина варианта, но когато вратата се отвори, направи това, което не беше обмислял — застина. А после приклекна зад високите тъмни рафтове.
— Дали е безопасно да се говори тук? — чу се глас.
Втори глас измърмори:
— Никой вече не идва тук. Какво искаше да ми кажеш?
— Не изтърпя ли вече достатъчно от нея? И няма ли да направиш нещо?
— Говори тихо, глупако! Ако някой чуе виковете ти и й каже, сърцето ти ще стане на въглен при следващия звън на камбаната.
— Отвращавам се от тази белязана вещица! — изсъска първият гролим.
— С всички е така, но животът ни зависи от това тя да не научи. Докато е любимка на Агачак, властта й е абсолютна.
— Няма да му е любимка, ако научи, че се занимава с магия тук, в замъка.
— И как ще научи? Ти ли ще му кажеш? Тя ще го отрече и тогава Агачак ще остави на нея да избере какво да прави с теб.
Последва продължителна, изпълнена със страх тишина.
— Освен това — продължи първият гролим — не мисля, че Агачак ще се заинтересува от такива жалки забавления. Единственото, което го интересува, е как да намери Ктраг Сардиус. Той и останалите йерарси мислят само за това как да го открият. Ако тя иска да вика демони в полунощ със Сорчак, това си е нейна работа, а не наша.
— Това е отвратително. — Гласът на първия гролим бе изпълнен ярост. — Тя осквернява нашия замък.
— Не ща да слушам такива думи. Искам сърцето ми да си остане в гърдите ми.
— Добре. — Гласът на първия жрец стана лукав. — Може би е така, както казваш. И двамата сме Зелени и нашето израстване във Виолетови ще бъде по-истинско от нейното. Ако успеем да я пипнем, когато е сама, ти просто само я хвани със силата си, а аз ще пронижа сърцето й с ножа си. Тогава тя ще застане пред Торак и ще чуе присъдата му за това, че е престъпила заповедите му да не се използва магия.
— Изобщо не ща да те слушам!
Чуха се бързи стъпки и вратата пак се хлопна.
— Глупак — измърмори първият жрец и също излезе.
— Дядо! — подвикна Гарион. — Къде си?
— Тук съм. Те излязоха ли?
— Излязоха.
— Интересен разговор, нали?
Гарион отиде при дядо си в дъното на библиотеката.
— Мислиш ли, че Чабат наистина се опитва да извика демоните?
— Някои от гролимите мислят така. Ако е така, тя върви по доста несигурна почва. Торак изцяло забрани магията. Любимка или не, Агачак ще трябва да я осъди за това, ако разбере.
— Намери ли нещо? — Гарион погледна книгата, която лежеше на масата пред дядо му.
— Мисля, че това може да ни помогне. Слушай: „Пътеката, която беше загубена, ще се намери отново на Южния остров.“
— Веркат?
— Би трябвало да е той. Веркат е единственият остров в южен Ктхол Мургос. Това потвърждава нещата, които ни каза Сади, а аз обичам потвържденията.
— Но това означава, че все още сме след Зандрамас. Не намери ли нещо, което да ни каже кога ще сме по-напред от нея?
— Не още — призна Белгарат, обърна страницата и изведнъж възкликна: — Ха!
— Какво има?
— Слушай. — Старият вълшебник вдигна книгата така, че светлината от лампата да освети страницата, и зачете: — „В дните, които ще последват възкачването на Тъмния бог на небесата, кралят на Изтока и кралят на Юга ще водят война и това ще бъде знак, че денят на срещата е скоро. Там ще бъде избраната жертва и кралят на Ангарак. И тогава, в присъствието на Ктраг Сардиус и след жертвоприношението, кралят на Ангарак ще се възвиси над всички останали. И знайте, че в момента на жертвоприношението Тъмният бог ще се възроди и ще триумфира над Детето на Светлината.“
Гарион се вгледа в него. Кръвта му се смрази.
— Жертвоприношение? — извика той. — Това ли смята да направи Зандрамас с моя син?
— Така изглежда — измърмори Белгарат. — Това обяснява много неща, но не ми е много ясно защо кралят на Ангарак трябва да присъства на срещата. Кайрадис не каза нищо за това.
— Това е книга на гролимите, дядо — отбеляза Гарион. — Може би не е вярна.
— Това е възможно, наистина, но не обяснява защо Зандрамас се движи толкова потайно. Ако Урвон знае това, което знае Агачак, двамата ще направят всичко възможно да отнемат детето ти от нея. Който от двамата открие Сардион с Геран ще добие абсолютен контрол над гролимската църква.
— Но защо моят син? — попита Гарион. — Защо той е избраният за жертвоприношение?
— Не съм сигурен, Гарион. Още не съм намерил обяснение за това.