Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Помещението, в което ги заведе, бе задимена стая с малки ниши в стените. Във всяка ниша имаше тясно легло и на забити куки в стените висяха черни роби на гролими. Когато жрецът си тръгна, Силк огледа централната част, осветена от една-единствена лампа, и изсумтя:
— Трудно може да се нарече луксозно.
— Можем да се оплачем, ако искаш — предложи Велвет.
— Какво й е на лицето? — попита Се’Недра ужасено. — Отвратителна е.
— Това е обичай в някои от замъците в Хага — отговори Поулгара. — Жреците с малки заложби обезобразяват лицата си по този начин, за да докажат привързаността си към Торак.
— Но тя би била красива. Защо се е обезобразила по този начин?
— Понякога хората правят странни неща, обхванати от религиозна истерия.
— Как този гролим пропусна да види меча на Гарион? — попита Силк.
— Кълбото прави това, за да остане незабелязано — отговори Белгарат.
— Ти ли му казваш да го прави?
— Не. Понякога му идват собствени идеи.
— Е, нещата се развиват добре, не мислите ли? — каза Сади и потърка ръце. — Казах ви, че ще съм ви необходим.
— Много си ни полезен — иронично отговори Силк. — До този момент ни въведе в средата на битка, след това директно в бърлогата на дагашите, а сега в самия център на гролимската сила в Ктхол Мургос. Какво си планирал за нас още — ако приемем разбира се, че дамата с интересното лице не ни заколи до сутринта.
— Ще вземем кораб, Келдар — увери го Сади. — Даже Чабат няма да посмее да не изпълни волята на Агачак, колкото и да бъде наранена гордостта й. А корабът ще ни спести месеци.
— Има още нещо, което трябва да свършим с Гарион — каза Белгарат. — Дурник, погледни в коридора и виж дали не са поставили хора да ни пазят.
— Къде ще ходите? — попита Силк.
— Трябва да намеря библиотеката. Искам да разбера дали Джахарб беше прав, че ще я намеря тук.
— Не е ли по-добре да почакате до довечера, когато всички си легнат?
Старият вълшебник поклати глава.
— Може да ни отнеме повече време да открием това, което ни трябва. Агачак ще бъде в замъка до полунощ и сега е най-удобното време да поразровим библиотеката му. — Той се усмихна на дребния драснианец и добави: — Освен това, въпреки че може да не си съгласен, но понякога човек може да се движи по-незабелязано през деня, отколкото да се прокрадва покрай ъглите след полунощ.
— Това е абсолютно неестествено, Белгарат.
— Коридорът е чист — докладва Дурник от вратата.
— Добре. — Белгарат взе две гролимски роби и подаде едната на Гарион. Докато двамата събличаха зелените роби и обличаха черните, Дурник пазеше на вратата.
— Все още е чисто — каза той, — но по-добре побързайте. Чувам стъпки.
Старият вълшебник кимна, дръпна качулката над очите си и каза на Гарион:
— Да вървим.
По коридорите срещнаха само няколко гролима. Те вървяха със странна полюшваща се походка, с ръце, скрити в ръкавите на робите и с наведени глави, покрити от качулките, и Гарион се досети, че неразбираемо защо, но е важно да се върви така, и им подражаваше, докато следваше дядо си по полутъмния коридор.
Белгарат вървеше с престорена сигурност, сякаш знаеше точно къде отиват. Стигнаха един по-широк коридор и видяха в дъното му отворена врата, зад която трепкаше светлина.
— Не тук — прошепна старият вълшебник на Гарион.
— Какво е това?
— Свещената стая. Тук е олтарът. — Той бързо го поведе към един страничен коридор.
— Това може да ни отнеме часове, дядо — каза Гарион тихо.
Белгарат поклати глава и каза:
— Архитектурата на гролимите е доста предвидима. Намираме се където трябва. Ти провери вратите от тази страна, а аз — от другата.
Тръгнаха по коридора, като внимателно отваряха всяка врата.
— Гарион — прошепна старият вълшебник. — Тук е.
Стаята, в която влязоха, беше доста голяма и миришеше на стари пергаменти и мухлясали кожени подвързии. Цялата беше в рафтове. Уединени маси с по две пейки стояха в ниши покрай стените.
— Вземи коя да е книга — каза Белгарат, — седни на онази маса там и се преструвай, че четеш. Дръж качулката на главата си и наблюдавай вратата. Аз ще огледам наоколо. Ако някой влезе, закашляй се.
Гарион кимна, взе една дебела книга, седна и се престори, че чете. Изведнъж пак се чу познатият вече писък — дълъг, отчаян вик на агония, последван от метален звън, идващ откъм Свещената стая, където гролимите извършваха невъобразимия си ритуал. В съзнанието на Гарион се появи невикан образът на обезобразената Чабат, с радост убиваща поредната жертва, и той стисна зъби, за да не скочи да спре това.
В същия миг Белгарат леко му подсвирна и после прошепна: