Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
Снишавайки фенера, той се обърна, без да пуска ръката й и я поведе навътре в блатото, към могилата и гроба на Аурора. Карес не можеше да разбере как той усеща накъде трябва да вървят, защото пейзажът около тях й приличаше повече на декорите на кошмар, но Люсиен явно се чувстваше като у дома си сред неземната буйна растителност на гората и блатото. Усукани лози, дебели колкото човешка китка, се бяха увили около древните дънери на дърветата, спускайки къдрици от клони, протегнати като ръце. С навлизането навътре в блатото въздухът ставаше все по-тежък от миризмата на гнило и уханието на цъфтящите лози. Под техните ботуши по пътеката, макар и отъпкана от ходилата на много роби, се разстилаше плесен от нападалите листа. Навсякъде Карес усещаше влагата, капките вода по листата, по увитите лози и по перестите листа на кипариса.
Те вървяха по криволичещата, виеща се пътечка и достигнаха до едно голямо кипарисово дърво, в чиито корени, протегнати вън от задушаващата вода на блатото за глътка въздух, Карес се спъна. В този момент тя видя пред себе си червено сияние и чу барабаните, биещи в изнервящ ритъм, който едновременно я плашеше и я караше да се унася. И без да е била там, тя разбираше, че това са звуците на Африка. Те нашепваха за традиции, чувственост и свобода.
Люсиен спря на ръба на това, което бе нарекъл cheniere. Те двамата все още бяха скрити от гъстата растителност и наситения мрак на блатото.
— Миризмата идва от казана, в който варят тафия. Трябва да се придвижим внимателно напред. Мога само да се надявам, че Цвайг им хвърля по едно око, както обикновено прави в такива нощи. Независимо от това, което ще видиш, не бива да отронваш и звук. Тафията е силен ром, който те си приготвят. Не знаем от колко време вече го пият. Нито звук — предупреди я той и не помръдна, докато тя не прошепна, че го е разбрала.
След като се приближиха, там ги посрещна гротескна гледка, която сигурно надхвърляше дори въображението на Данте. Един стар африканец стоеше до белия надгробен камък, издялан от мрамор и приличащ на малка, зловеща детска къщичка за игра, и свиреше на някакъв инструмент с две струни. Беше покрит с нещо подобно на змийска кожа. До стария роб бяха застанали трима млади мъже, които биеха барабани, направени от големи изсушени кратуни и череп, който приличаше на кравешки. Използваха и някакъв странен инструмент, направен от черепа на алигатор. По странните барабани бяха опънати кожи, които им придаваха тази особена, плътна вибрация. Върху надгробния камък бе поставена голяма клетка, от която се носеше зловещ шумолящ звук. Африкански мъже и жени танцуваха около гроба в ритъма на музиката. Мъжете бяха облечени само с червени препаски, а жените носеха къси облекла, направени от яркочервени кърпи, зашити една за друга по някакъв специфичен начин, а главите им бяха покрити с пъстри тюрбани. Светлината на огъня пръскаше техните дълги сенки върху белия мрамор на гроба.
Докато Карес и Люсиен наблюдаваха танцьорите, прикрити от гъстата растителност на блатото, от индигово черните облаци се показа луната. Нейният блясък само направи сцената още по-зловеща, посребрявайки мъха, който висеше от клоните на дъба, надвесени над надгробния камък. Сега те сякаш фосфоресцираха на тази странна светлина. Това като че още повече възбуди танцьорите и те започнаха да се кривят и гърчат в конвулсии, а въздухът се изпълни с техните дрезгави крясъци. И други, появили се откъм дърветата, се присъединиха към тях. Те всички се събраха в странен спираловиден кръг около надгробния камък, блестящ на алабастровата светлина на луната.
— Боже — прошепна Люсиен, стискайки здраво ръката на Карес. — Видях и останалите от другата страна на могилата. Погледни през дърветата, на лунната светлина може да се види част от роклята на Соланж. Тия глупаци! Та те дори не се опитват да останат скрити. Хич не ми харесва атмосферата тази вечер, дивашка е. Това не е място, където французите са добре дошли.
Обръщайки се към мястото, което той посочи, тя видя проблясването на коприна между дърветата, осветени от луната, която сега се намираше точно над тях. Карес се зачуди дали те също намираха тази сцена толкова ужасна и плашеща, колкото бе тя за нея. Ако Соланж беше търсила ново екзотично приключение, то тя не бе останала разочарована.
Когато луната огря раковините на могилата, избелвайки ги така, че те заприличаха на кости, барабаните започнаха да ускоряват своя ритъм. Танцьорите разтвориха своя кръг, щом от тъмните сенки в източната част на сечището се зададе процесия. Няколко от най-силните полски работници носеха грубо изработен покрит стол, в който се виждаше седяща фигура. Когато излязоха на лунната светлина, Карес усети как дъхът й секна в гърлото, защото седналата фигура с царствена осанка беше Доминик.