Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Доминик ли е сега тяхната върховна жрица? — прошепна изумено Карес към Люсиен.
— Да, казах й, че не искам това събиране да се състои тази вечер — каза Люсиен троснато. — Специално я помолих, а тя не е зачела желанието ми. Това не е в неин стил, но явно за нея вуду е по-важно от лоялността. Тя е свободна жена и може да постъпва, както намери за добре. Но и представа нямах, че още се бои от силата на Аурора.
Карес не можеше да обуздае треперещия спазъм в себе си, появил се при мисълта, че Доминик я беше изиграла със своята историйка за слуховете за бунт на робите, за да може да постигне собствената си цел. Церемонията по успокояването на духа на Аурора беше толкова важна за нея, че беше готова да излъже, за да може тя да се състои. Що за жена е била Аурора, за да предизвиква такъв страх дори седем години след смъртта си? И какво ли би си помислил Люсиен, ако узнаеше, че е позволила да я измамят, че бе била достатъчно наивна, за да даде съгласието си тази церемония да се състои въпреки неговото нежелание…
— Добре ли си? — попита Люсиен със загрижен глас щом усети, че тя трепери до него.
Знаеше си, че трябваше да настоява тя да остане в къщата. Карес не бе живяла достатъчно дълго в Луизиана, за да разбере това, което виждаше.
— Странно наистина, трябва да призная, че съм доста смутена да открия, че една жена, която е била до мен няколко месеца като моя лична прислужница, е вуду жрица — отговори Карес, свивайки недоверчиво рамене. — А ми се струва, че виждам и Фантин в далечния край на кръга. Всички африканци в Сан Рьогре ли са последователи на тази религия? — Гласът й потрепери от осъзнаването на факта, че те всички бяха тук, танцувайки, движейки се под първобитния ритъм на африканските барабани. Никога Луизиана не й бе изглеждала толкова чужда, толкова плашеща.
— Те не ти мислят злото — увери я Люсиен. — Тяхната религия е много важна за тях, как го е и нашата за нас и дори може би още по-важна, защото всичко друго им е отнето. Сега това е единственото нещо, което притежават — призна нерадостно той.
Полските работници свалиха покрития стол върху тебеширенобелите раковини на могилата, за да може Доминик да слезе. С царствена грация тя стъпи върху раковините, облечена в яркочервена дреха от коприна, покриваща стройната и фигура от дясното рамо над гърдите й до средата на бедрата. Носеше тюрбан от златиста коприна на главата си, вързан така, че краищата стърчаха стегнато във въздуха. Краката и ходилата й бяха боси, но около глезените й бяха поставени гривни със звънчета, които подрънкваха при всяка нейна стъпка към гроба на Аурора.
Карес усещаше напрегнатия Люсиен до себе си, докато двамата гледаха как грациозната фигура се приближава към гробницата. Когато тя застана точно пред нейните гравирани врати, те чуха да се разнасят думите на заклинание.
— Dancez Calinda! Badoum! Badoum!
Думите на заклинанието, подети от африканците, се понесоха из горещия влажен нощен въздух като сивия дим от кладата. Зловещите звуци сякаш се смесиха с блатото, идвайки отвсякъде. Те ги заобикаляха.
— Господи, не! — един дрезгав мъжки глас се извиси над думите на заклинанието, когато Доминик измъкна от дрехата си дълъг крив нож и го вдигна високо във въздуха.
14.
— Какво си мисли, че прави той? — прошепна Люсиен, гледайки как високата, стройна фигура на Филип прекосява раковините, за да се озове до Доминик.
Той бягаше като полудял, крещейки нещо на изумената Доминик, движен от някакви необуздани страсти, известни само нему, докато останалите го гледаха ужасени.
Барабаните спряха да бият, когато се разнесе викът му, танцьорите застанаха неподвижни и объркани, като че пробудени от дълбок сън, но все още унесени. Доминик се изправи пред Филип, без да се отдръпва, а стройната й ръка все така държеше вдигнатия нож. Тя бе застанала предизвикателно, без следа от страх.
— Това трябва да бъде сторено. Тя не може да се върне в Сан Рьогре — думите на Доминик прокънтяха в тишината на горещата нощ.
Тя го погледна с устни, изкривени от отвращение заради глупавото му държание.
— Ако тя е достатъчно силна, за да се завърне, нека бъде тъй — обяви Филип и се пресегна да хване изящната китка на ръката, държаща ножа.
Те стояха като застинала картина на лунната светлина, докато накрая физическата сила се наложи над силата на духа. Тя свали бавно ножа до себе си и после го хвърли на земята.
— Ще съжалявате за това, м’сю! — извика гневно Доминик и робите се раздвижиха несигурно, без да знаят какво иска тя от тях.