Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Има ли някаква опасност за него? — попита безсрамно, както се стори на Люсиен, Карес.
— Не, макар че с удоволствие биха го убили за това, което направи. Той е французин, а те знаят, че не е сам. Усещат присъствието ни в мрака — отвърна троснато Люсиен. — Освен това знаят, че Цвайг е някъде наблизо. Свободата, която са усетили през тази нощ, е само една илюзия и те го осъзнават. Но Филип ще трябва често да хвърля по един поглед през рамо оттук нататък. Има и други, по-потайни начини да убиеш един човек от този да го направиш пред очите на свидетели, особено когато човек е твърдо решен да го направи.
Карес захапа долната си устна, защото не можеше да се въздържи да не помисли дали зад думите му не се криеше още нещо. Изведнъж усещането за безопасност изчезна от блатото през тази ужасна нощ, въпреки че тя беше все така притисната към силното, гъвкаво тяло на своя съпруг. „Някои смятат, че е било убийство“, бе казала Соланж…
— Ще е най-добре да известя Цвайг — каза твърдо Люсиен. — Празненството приключи, поне за това навечерие на празника на Вси светии. Ела, трябва да се появим пред тях с достойнство. Те ще разберат, че всичко е свършило.
Люсиен извади от единия си ботуш малък пистолет, който тя не бе знаела, че носи, вдигна го във въздуха и стреля веднъж. След това, хващайки ръката й, той тръгна спокойно към центъра на могилата.
Робите стояха стъписани едновременно от изстрела на пистолета и от появата на Сен Амант. После Карес дочу изплашеното им шушукане, докато отстъпваха на няколко крачки. Тъмните им очи се спряха върху Люсиен и Карес и после отново се върнаха на Доминик.
Изглеждаха така, сякаш очакват някакъв знак, някакво потвърждение, че това, което се бе случило, е самата истина. Двойницата на Аурора Сен Амант ли стоеше пред тях, или може би нейното собствено видение?
Въоръженият надзирател Цвайг изникна от мрака, както и сънливо изглеждащите маркиз и маркиза дьо Водрюл. В ръката на губернатора имаше малък пистолет. Соланж бе пребледняла като надгробния камък на Аурора на лунната светлина. Всички приказки за екзотични изживявания й се бяха изпарили от главата и тя стоеше, онемяла до съпруга си.
— Край на всичко. Край — произнесе Люсиен със силен, студен глас, който не търпеше възражения. После той се обърна към Доминик: — Кажи им да си вървят обратно в жилищните помещения. Никой от нас не иска някой да пострада.
Жената впери поглед в него за един дълъг миг, в който времето сякаш спря. Нейните бадемови очи се взираха първо в него, а после през него.
— Както желаете, м’сю, но мисля, че и вие като всички, които са се събрали тук, не желаете Аурора Сен Амант да се завърне.
— Нея я няма. Всичко, което е тук, са костите й, които се пекат под този камък на слънцето на Луизиана. — Той се прокашля силно, сочейки алабастровата гробница.
— Може би, м’сю — каза тя и плъзна очи към фигурата на Карес до него.
След това тя вдигна ръка и посочи зад себе си. Като по общо съгласие, робите последваха нейния величествен жест и тръгнаха от могилата обратно към бараките си.
— Невероятна жена — каза губернаторът, докато всички те следяха оттеглящите се фигури. Когато последните двама мъже взеха клетката от гробницата, всички осъзнаха, сковани от първобитен страх, че в нея бе затворена змия.
— Невероятно! — изсумтя Соланж. — Тази жена е много опасна. Направо не мога да повярвам, че й позволявах да ми помага да се обличам. Не я искам повече за моя прислужница — каза тя на Карес с отвратено изражение.
— Естествено, разбирам ви — отвърна Карес, мислейки си с отпаднало сърце как би могла да изтърпи присъствието на Доминик около себе си. Макар че Люсиен сякаш бе привикнал с нейните чудатости, защото тя се справяше така добре с робите, Карес не искаше повече да има нищо общо с тази жена. Тя я беше изиграла и от всичко, което видя тази вечер й ставаше ясно, че все още е обсебена от мисълта за Аурора. Фантин ще продължи да бъде нейна лична прислужница, се закле тя.
— Не искам да ви обидя, скъпи Люсиен, но независимо от това дали все още има треска или не, аз и маркизът отпътуваме утре за Нови Орлеан. Нагледах се на страхотии — каза Соланж на Люсиен, след като пое ръката на своя съпруг. — Махни този пистолет, Пиер-Франсоа, изглеждаш глупаво. Заведи ме обратно в къщата. Бих пийнала нещо силно.
Филип стоеше, обърнат с гръб към тях, отнесен в собствените си мисли пред гробницата на Аурора. Той изглеждаше така тъжен и обречен, че Карес го съжали. Сигурно беше я обичал много, въпреки че тя му бе само доведена сестра, мислеше тя. Без много да разсъждава, тя се приближи към мястото, където Филип бе изпаднал в съзерцание.