Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Разбрах какво е станало. Тъщата не е издържала и е разказала всичко на жената на Роман. Беше ми се сторило, че тя има слабост към психологията, и двете уж се бяхме уговорили — аз няма да се омъжвам за Роман, а тя, следвайки съветите ми, ще се опита да подобри семейния живот на Роман. Защо го е направила? Защо хората са толкова лоши с мен и невъзприемчиви към науката?
Аз съм като преследван елен (за малко да се разплача, като го разбрах). Всички са ме подгонили — и момчето на Дворцовия площад, и деканът, и жената на Роман. До болка ми е жал за мен самата — горкичкия, Много Самотен Елен… Сега, когато съдбата ме е хванала в капана на неприятностите, ми остава само да си лежа под завивките и да се надявам, че все някога и за мен ще настъпят по-добри времена.
…Или не си струва да преживявам? За да бъда справедлива, в живота ми има и хубави неща — много верни приятели (мама, Мура, Женка, Альона, Олга, Ирка-хамстера, Лариса…)… и много, много студенти. За тях изобщо не съм „любовницата на Роман“, а уважаван кандидат на науките.
Мислех си, че няма да затворя очи на мократа от сълзи възглавница, но съм заспала и спах до десет часа — от мъка и защото днес съм на работа от дванайсет.
Като се събудих, веднага се посъветвах с момичетата дали да кажа на Роман за насрочените за шест часа неприятности.
Женка заяви, че трябва да погледна неприятностите смело в лицето и в никакъв случай да не ходя на срещата с жена му.
Альона предложи да взема назаем чантичката й от „Гучи“, за да се чувствам по-уверена, а самата Альона за всеки случай да седи на съседната маса.
Олга каза, че бърза за „Ленфилм“ да взима интервю от една млада актриса, която играе в „Ченгета“, и ще се посъветва с нея — актрисата сигурно ще знае как се постъпва в криминални ситуации.
Така и не разбрах да се обаждам ли на Роман. Като психолог мисля, че е по-добре да не го безпокоя, а сама да огледам жена му, да видя как изглежда и как е облечена.
На кухненската маса имаше бележка: „Нахрани костенурката.“ Какво ли ядат костенурките? Със затворени очи подхвърлих в стаята на костенурката малък сандвич с кашкавал и хамбургски салам и изведнъж ми стана много мъчно — защо винаги се съобразявям с чуждите желания? Съгласих се на среща с жената на Роман, приютих костенурката…
Твърдо реших да занеса костенурката в някой зоомагазин.
Не можех да чакам до дванайсет часа. Зоомагазините сигурно са отворени от десет или дори от осем часа? В единайсет без една минута започнах да им звъня по ред с молба да вземат костенурката за отглеждане срещу разумно заплащане.
Отговорът навсякъде беше един и същ:
— Не приемаме от населението костенурки без документи.
Спомних си — да, наистина, тя нямаше никакви документи, а населението с костенурки бях аз. Впрочем и аз самата нямах паспорт. И двете сме онеправдани.
— Моля ви се, вземете животинката — увещавах аз. — Ние вече си имаме Лев Евгенич и Сава Игнатич (тоест сме си изпълнили дълга към животинския свят)… Детето я донесе, то още е малко… — подсмръкнах за по-убедително.
— На колко години е детето ви?
— А-а-а… на петнайсет… Но тя е още малка…
— Продайте костенурката до някой пазар. Само не я подарявайте, че не се знае у кого ще попадне — отвърна продавачката. Тази поне е добра, в останалите магазини изобщо не ме посъветваха…
Разбирам, че не бива да даваш безплатно животинката на случайни хора по улицата — малко ли маниаци по костенурки има…
Представих си, че стоя на пазара с костенурката в ръце, вглеждам се в очите на минувачите и каканижа: „Купете си костенурка, евтина е… искам да попадне в добри ръце…“
Интересно дали тя е момиченце или момченце?
Реших, че въпросът с костенурката може да бъде поотложен и много старателно се облякох за срещата с жената на Роман — Альона каза, че от това зависи много. Не разбирам какво точно. Да предположим, че се харесам на съпругата — и какво от това?…
Ще нарека костенурката Хантенбайн.
Днешната вечер ще влезе в историята като Страшно, Вледеняващо Душата Събитие. Някога след много години в някоя зимна вечер ще кажа на приятелите си: „А спомняте ли си онова Много Страшно, Вледеняващо Душата Събитие?“, и те без да се замислят и за миг, печално ще кимнат с глава.
В „Кофесол“ поръчах най-голямата шоколадова паста от всички, които бяха на витрината, и чаша шампанско, за да се чувствам независима и малко да замъгля съзнанието си. Шоколад с шампанско е гърмяща смес, под влияние на която младите невинни девици бързо се превръщат в млади невинни жертви, защото шоколадът възбужда, а шампанското изключва задръжките. Но аз не съм някаква наивна тийнейджърка!