Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— Какво?
Разказах на Тъщата (за да предаде на жената на Роман), че ритуалите в семейния живот са много важни: може например вечер да пеят заедно, да канят гости по различни поводи, да ходят двамата на риба, за гъби или в краен случай да поседят тихо един до друг и да дишат в синхрон. Защото точно в тези моменти се случват невидимите съвместни трептения на душите. (И при Альона и Никита не винаги е вървяло гладко, но те се сближиха по време на ремонта на жилището, особено докато избираха плочки за тоалетната и тапети за антрето.)
— Ако липсват съвместни трептения, Роман все едно ще има и други извънбрачни връзки, опасни за семейството и здравето.
— За здравето ли? Как така за здравето? — оживи се Тъщата. — Не знаете ли, че ако използваш, е, тези де, ами знаете ги, със сигурност няма да се заразиш? От СПИН и изобщо…
Нима и Тъщата има извънбрачна връзка? От друга страна, какво пък толкова? Нинон дьо Ланкло е имала любовници до осемдесет, а сега и Тъщата, още един пример за неувяхваща женственост!
— Искам да кажа още нещо… мислите ли, че е леко на децата с разведени родители? — някак интимно ме попита Тъщата… Разбирам я, тревожи се за внучката си…
Чух шумоленето на Мура на входната врата и припряно се сбогувах с Тъщата. Най-много се боя Мура да не разбере по някакъв начин за тази история!
— Внимание, костенурка! — развика се от вратата Мурка. В ръцете си наистина държеше костенурка. А аз се страхувам до смърт от тези членестоноги или както там ги наричат…
— Подариха ми я в училище.
Очите й ме избягват. Не може да ме заблуди толкова лесно — откога пък в училище раздават безплатно животни? Това е някаква Мурина далавера, сигурно е разменила костенурката за две контролни по математика или е измислила някаква друга хитрост…
Сава Игнатич не отиде при костенурката, а Лев Евгенич я подуши и тъжно се оттегли. Помислил си е, че у дома са домъкнали някакъв боклук — не става нито за ядене, нито за игра.
В откровен дълъг и сърдечен разговор успях да накарам Мура да си признае, че не държи особено на костенурката, но че това е костенурка с трудна съдба, затова временно ще остане у нас.
Помолих Мура да скрие костенурката в стаята си и да затвори плътно вратата. Надявам се, че костенурката няма да се обиди и мястото ще й стигне да потича, да поиграе… Страх ме е от нея, много ме е страх от тази костенурка!…
Нещо не ми е добре — първо, костенурката и, второ, след всички тези разговори с Тъщата се чувствам подла разрушителка на семейства. Но от какво да се срамува човек в днешно време, когато разводът е толкова обикновено нещо? Да се разведе човек е по-честно, отколкото да поддържа неуспешен брак, когато на хората им е скучно един с друг и вече не се обичат. От това страдат и децата, защото лъжата и негативните емоции ги обгръщат като мъгла. Те са там, в тази мъгла, мъчат се да гребат към брега на щастието, но им е трудно.
Всички се развеждат и никой никого не осъжда. А може би все пак осъжда? Или тези мои мисли са атавизъм нещо като мъхестата опашка? От пещерните времена на стабилното семейство, когато прелюбодейката са я гонили гола по улиците?
…Роман има дете, момиче. Всяка неделя той ще се среща със своето момиче, а ние с Мурка в това време ще се занимаваме със своите си работи. Но ние и така се занимаваме със своите си работи. Аз работя, чета книги, говоря по телефона и се срещам с Роман, а Мура просто си живее.
Познавам се. Много съм ревнива. Ще си мисля, че ето, той прекарва почивния ден с дъщеря си: води я на кино или в зоологическата градина. И така е редно. А аз какво да правя? И аз ще искам да прекарвам с него почивния си ден. Но интересите на детето са над моите. Значи, че той ще обича своето дете момиче повече от мен. А какво остава за моята Мурка, която тук сякаш изобщо няма място. А и тя е още малка. Също е дете момиче.
В началото ще страдам мълчаливо, после ще се обиждам, ще троша чинии и ще се тръшкам по пода, ще затварям очи и ще крещя: „А ние, ние какво сме за теб?“
Може да е егоистично от моя страна, но искам да имам мъжа си само за себе си. По-добре изобщо да нямам мъж, отколкото той да ходи другаде всеки почивен ден!
По-добре ще е да води дъщеря си у нас. Ще й приготвям любимите й гозби: сладолед, кифла с маково семе от хлебарницата отсреща. Ами ако пелмените „Даря“ не й харесат? Ами ако тя обича не замразена, а сготвена храна, от рода на пържени картофи с кренвирши?
Ще се опитвам да се сприятелим, ще я гледам подмазвачески в очите, а тя ще си мисли: „Баща ми напусна мама заради нея…“ Още не е толкова голяма, за да разбере, че за мъжа е много трудно да направи правилния избор веднъж завинаги, че всеки втори брак свършва с развод, че в живота стават всякакви неща и всеки има право на щастие, а децата ще пораснат и ще си имат свой собствен живот и т.н. Общо взето, всичко онова, което казвам на себе си и на другите. Защото конкретно то, това момиче, още не е пораснало и знае едно — татко и мама трябва да са заедно, а аз съм враг на мама и на баба. (Колко е бойка тази тъща, може дори да има и военни награди.)