Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Не чак толкова голямо — отговори Кристофър с учтива усмивка. — Въпреки че исках всички в областта да са съвсем сигурни в смяната на собственика.
— Е, след това тук, няма да има съмнение. Срамно е, че Харли е бил толкова озлобен. Да си призная, никога не съм харесвал много този човек, но не мислех, че би прибягнал до убийство.
— Хиляди мъже са били убивани заради много по-малки парчета земя.
— Предполагам, че е истина. Толкова много земя имаме тук, че понякога забравяме колко ценна е тя. Харли беше прехвърлен в областния затвор миналата седмица, но предполагам, вие знаете това. Ще стои зад решетките доста време. Не съм сигурен къде отиде Тод. Благородно беше от ваша страна да не предявявате обвинения срещу него.
— Маги ме убеди, че той не е играл голяма роля в заговора. Без баща си е нищо.
— Съпругата ви е забележителна жена, Талбът. Кристофър зърна Маги, която изпълняваше ролята на домакиня. Изглеждаше поразително в зелената си копринена рокля и с високо прибраните си непокорни къдрици. Спомни си колко изненадана бе, когато той поръча дузина рула плат на амбулантен търговец, минаващ през форт Съмнър. Беше наел шивачка, за да поднови напълно гардероба на Маги.
— В Англия — каза й той — дамите сменят гардероба си два пъти в годината.
— Това е смешно, а и тук не е Англия. — И все пак се беше усмихнала и погалила фините платове. Бе поръчала практични рокли, поли, поли — панталони и ризи, предназначени за ежедневна употреба в ранчото. Но беше задоволила и женската си суетност с две официални рокли — от зелена коприна изчервена дантела, с която можеше да съблазни и дявола — поне така изглеждаше в очите на Кристофър. Радваше се, че е избрала зелената коприна за тази вечер. Подхождаше й, но не възпламеняваше кръвта му като червената. Оставаха още няколко дни и нямаше да има нужда да се тревожи за желанието, което изпитваше към нея.
Губернаторът продължи да хвали Маги:
— Щастливец сте вие, Талбът. Земя, ум и добър характер — всичко заедно. Щастливец наистина.
Кристофър се съмняваше, че губернаторът би хвалил характера на Маги, ако трябваше да живее с нея. Въпреки това бе обладан от дълбоко съжаление, че не е и никога няма да бъде обикновен стопанин в Ню Мексико, който да може да изживее остатъка от живота си в тази красива страна с очарователните й, макар и трудни жени.
— Наистина съм щастливец, Ваше Превъзходителство. Ако ме извините, мисля, че ми се полага един танц с жената, която ме ощастливява толкова много.
— Разбира се! — каза губернаторът със смях. — Бъдете млад, докато можете.
Кристофър едва ли щеше да се ограничи само, с един танц. Маги го привличаше, както пламъкът привлича нощната пеперуда. Изглеждаше като завършена дама, но очите й блестяха дяволито. Това значеше, че няма да играе тази роля много дълго. Докосна ръката й точно когато тя се извиняваше на възрастна миловидна дама — съпругата на единствения лекар в Санта Роса.
— Мисля, че този танц е мой — каза той.
— Така ли? — Част отблясъка изчезна от очите й. Напоследък лицето й твърде често застиваше безрадостно, щом го погледнеше. Не знаеше какво точно е сторил, за да бъде тя толкова нещастна; беше направил всичко възможно според обстоятелствата да не я нарани. И все пак тя без съмнение щеше да ликува, когато й кажеше, че до седмица ще потегли за Англия. Нямаше причина да остава по-дълго, беше изпълнил задачата си.
— Бих искал да бъде мой танц — нежно промълви той.
Без да пророни и дума повече, тя се озова в ръцете му за валса, който долиташе от пианото. Кристофър веднага разбра, че е направил сериозна грешка. Жена му беше топла и мека под зелената коприна. Долови слабото ухание на люляк, възбуждащ нюанс на аромата, съчетан с остротата на свежия въздух и примес от виното, което беше пила. Валсът едва бе започнал, а той вече я желаеше до болка. Би трябвало да приключи с танца и да я пусне, но не можеше. В края на краищата беше мъж, а не светец.
Маги позволи на надеждата да възкръсне, докато Кристофър я въртеше по дансинга. Хамбарът беше претъпкан. Блъскаха ги други двойки. Над музиката се извисяваше весела глъч, но всичко, което Маги можеше да почувства, чуе или види, беше Кристофър.
Толкова отдавна не я бе докосвал. Когато се преместиха в Ранчо дел Рио, той се настани в стаята на Тод срещу господарския апартамент. Прекалено горда, за да покаже болката си, Маги не се противопостави. Нито Луиза, нито Питър изкоментираха това и въпреки че най-добрата й приятелка й отправяше съчувствени погледи. Маги не сподели колко наранена е дори с нея. Липсваше й присъствието на Кристофър в леглото и в стаята им. Въпреки че той се отвращаваше да прави любов с нея, изпитваше удоволствие просто да лежи до него.