Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Сякаш с всеки изминат ден Кристофър се отдалечаваше от нея. Ангажираше се с превръщането на ранчото в добре смазан печеливш бизнес, като прекарваше времето си над книгите с Питър и Луиза, на пасището с Мос Райли, но никога с нея. Понякога не се появяваше дори по времето за хранене.
Кристофър Талбът не искаше да я обича. Не беше достойна за любовта му. Маги предпочиташе да може да го намрази за тази обида. Но не беше по силите й да мрази Кристофър Талбът.
— Тази вечер изглеждаш чудесно. — Той погледна надолу към нея. Не беше виждала толкова топлина в очите му от седмици. — Имаш дарбата да бъдеш истинска дама, когато поискаш.
Почувства се засегната.
— Не е необходимо да ми правиш комплименти за поведението. Досега не съм научила какво значи добро държане и кога трябва да се демонстрира.
— Не исках да те обидя, Маги — заяви той искрено.
— Съжалявам. Корсетът ме убива — отвърна тя, за да обясни настроението си. Главната причина за нейната хапливост беше той, но като се добави и един убиващ корсет.
Кристофър се засмя.
— Маги, ти си уникална.
— За твой късмет — каза тя с нотка на горчивина.
Ръцете му я обгърнаха по-здраво. Пулсът й се учести при допира със стегнатото му тяло, което се движеше в такт с нейното. Тя се остави на редкия момент, представи си, че вижда отражението си в очите му — красива, желана, любима. За миг си представи, че двамата имат истински брак, а не просто делово споразумение. Тази вечер, когато празненството свършеше и гостите заспяха, той щеше да я вземе в обятията си и те щяха да създадат своята малка собствена вселена от вплетени тела и слети в неотразима любов души. Може би ако го желаеше достатъчно силно, фантазиите й щяха да се сбъднат.
Луиза и Питър стояха отстрани на дансинга. Кристофър се носеше с Маги — странно явление, заслужаващо внимание от страна на познатите му. Лицето му беше като издялано от камък — маска, която според Луиза повечето англичани използваха при опитите си да скрият това, което считат за неподходящи емоции. Маги приличаше на замечтано дете.
— Кристофър е глупак. — Луиза се обърна, шепнешком, към Питър. — Странно. Предупреждавах Магдалена много пъти, но даже аз вярвах, че няма да й устои дълго. Той наистина е магаре.
Питър изпъна рамене, показвайки английската си гордост.
— Лорд Кристофър е благородник. Той взима интересите на Маги присърце по възможно най-добрия начин.
Луиза се намуси.
— Може би трябва да попита Магдалена какво мисли тя за своите интереси.
— Ела с мен отвън, Луиза.
Тя се поколеба.
— Бих искал да поговорим, без тълпата наоколо да ни подслушва.
Предложи й ръката си и тя я прие.
Слънцето отдавна бе залязло, но дневната жега все още се чувстваше. Млечна лунна светлина заливаше къщата, оградите за добитъка и пристройките.
— Наистина това е красива земя — въздъхна Питър. — Ще съжалявам, че я напускам. Мисля, че Кристофър също ще съжалява по много причини.
— Значи той все още възнамерява да замине? Мислех, че може би ще реши да остане. Изглежда, тук му харесва. Сигурно Маги се надява, че той ще остане.
— Кристофър не може да остане, Луиза, така както и аз. Нашият живот е в Лондон. Лорд Кристофър каза на Маги в началото на това начинание, че щом нещата тук потръгнат, той ще се върне вкъщи.
Луиза смътно си спомни, че Кристофър бе направил такова изявление. Подозираше, че след всички промени в живота Маги изобщо не си спомняше за това.
— Не мислиш ли, че е доста хладнокръвно от негова страна да я остави просто ей така?
Питър въздъхна:
— Луиза, наистина ли мислиш, че Маги ще бъде щастлива в Лондон? Мислиш ли, че ще й е приятно да живее сред хора, където една-единствена неподходяща дума или грешка в поведението изхвърля човека от обществото?
— Не мога да си представя подобно място.
— Защото никога не си била в Европа или в Англия и не си бъбрила хиляди глупости. Под изтънчените маниери и знатния произход се крие много злоба.
Луиза смяташе, че Магдалена може да се справи с всеки, дори с глутница вълци.
— Поне се надявам, че Кристофър възнамерява да съобщи намеренията си на Марк, преди да започне да стяга багажа си — отбеляза тя остро.
— Луиза, остави Кристофър да се оправя с Маги. Независимо какво става между тях двамата… е, то си е тяхна работа. Исках да поговорим за мен. Както знаеш, тръгвам утре.
— Разбира се, че знам — отговори тя резервирано.
— В Ню Йорк искам да се срещна с някои колеги, преди да отплавам обратно за Англия, й да уредя пътуването ни с Кристофър.
Луиза мълчеше. Беше се страхувала от момента, в който Питър Скарбъроу щеше да напусне живота й. Разбира се, между тях нямаше нищо. Нищо — освен няколко погледа, един-два танца, приятелство между сродни души, което не бе прерасло в нещо по-дълбоко, защото и двамата знаеха, че възможност да продължи такава връзка няма.