Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Все пак тя трябваше да предложи помощта си.
— Ние ще ти помогнем, ако ни позволиш — каза Петра.
— В какво?
— В една война срещу Китай.
— Но ние нямаме никакви планове да воюваме срещу тях — отвърна Алай. — Отдавна отменихме военния джихад. Единственото пречистване и спасение, което търсим, е на душата.
— Всички войни ли трябва да са свещени?
— Не, но нечестивите войни анатемосват всички, които взимат участие в тях.
— Кой друг, ако не ти, може да се противопостави на Китай?
— Европейците. Североамериканците.
— Трудно е да се противопоставиш, когато нямаш никаква подкрепа.
— Те са стара и уморена цивилизация. Някога ние също бяхме такава. Трябваше да изминат векове на упадък и серия от горчиви поражения и унижения, преди да се променим за да служим на Аллах в хармония и надежда.
— Въпреки това ти поддържаш армия. Имаш мрежа от тайни агенти, които стрелят, когато е необходимо.
Алай кимна замислено:
— Ние сме подготвени да използваме сила, за да се защитим, ако бъдем нападнати.
Петра поклати глава. За момент се бе разочаровала, че точно когато светът се нуждае от спасяване, Алай и хората му се бяха отказали от войната. Сега обаче се разочарова, защото всъщност нищо не се беше променило. Алай замисляше война… но възнамеряваше да изчака, докато някакво нападение направи войната му „отбранителна“. Не беше против правото на отбранителна война, но не одобряваше фалша и преструването, че уж е отказал воюването, когато на практика замисля война.
Нима все пак имаше предвид точно онова, което каза?
Изглеждаше невероятно.
— Уморена си — каза Алай. — И макар изтощението от продължителното пътуване да не е толкова голямо, трябва да почиваш. Разбирам, че ти е било лошо по време на полета.
Тя се засмя:
— Пратил си твой човек в самолета, за да ме наблюдава?
— Разбира се. Ти си изключително важна личност.
Защо мюсюлманите я приемаха като важна? Те не искаха да използват нейните военни таланти и тя нямаше никакво политическо влияние в света. Сигурно нейното бебе я правеше ценна… но как можеше детето й, ако изобщо успееше да го роди, да има някаква стойност за ислямския свят?
— Моето дете няма да бъде отглеждано, за да стане войник.
Алай вдигна ръка:
— Правиш прибързани изводи, Петра. Надяваме се, че ни води Аллах. Нямаме никакво желание да взимаме твое дете и докато се надяваме, че някой ден ще има свят, в който всички деца ще бъдат възпитавани да познават Аллах и да му служат, ние нямаме никакво желание да взимаме твое дете от теб или да го държим при нас.
— Ако не искаш нашето бебе — каза неуверено Петра, — защо тогава съм важна личност?
— Мисли като войник. В утробата си носиш онова, което нашия враг желае най-силно. Дори да нямаш бебе, твоята смърт е нещо, което той силно желае по причини, дълбоко скрити в злото му сърце. Нуждата му да те докопа те прави важна за онези от нас, които се страхуват от него и искат да му попречат.
Петра поклати глава:
— Алай, дори с детето ми да умрем, смъртта ни няма да е голяма загуба за теб и за твоите хора.
— За нас е от полза да те запазим жива.
— Колко прагматично от твоя страна, но тук има нещо повече.
— Да — съгласи се Алай. — Има.
— Ще ми кажеш ли какво е?
— Ще ти прозвучи твърде мистично — предупреди Алай.
— Едва ли ще е изненада, нали си халиф.
— Аллах внесе нещо ново в света… говоря за Бийн, за генетичното различие между него и човечеството. Има имами, които го обявяват за изчадие, заченато в ада. Други казват, че той е невинна жертва, дете, заченато като нормален зародиш, но изменен от злото, и че не може да му се помогне. Трети обаче, далеч повече на брой, казват, че раждането му е само по волята на Аллах. Според тях способностите на Бийн са били ключова част от нашата победа срещу формиките, така че сигурно Божията воля го е довела на бял свят във време, когато ни е нужен. И тъй като Бог е избрал на света да се появи ново, генетично изменено създание, ние трябва да наблюдаваме и да видим дали Той наистина ще му позволи да се размножи.
— Съпругът ми умира, Алай.
— Знам. Но нима не умираме всички?
— Той изобщо не искаше да има деца.
— Въпреки това е променил намерението си. Божията воля разцъфтява във всички сърца.
— Но нали ако Звярът ни убие, това също ще е по волята на Бог? Тогава защо си правиш труда да му пречиш?
— Защото ме помолиха мои приятели. Защо усложняваш всичко? Нещата, които искам, са прости. Да сторя добро, ако мога. Когато не мога да направя добро, поне не причинявам вреда.