Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Знам — разсеяно отговори Мърсър, наблюдавайки гъвкавите движения на Селоме, която се връщаше при тях. Въпреки тежките условия тя съумяваше да изглежда свежа и красива. Беше облякла широк панталон и мъжка риза. Косите й образуваха гъст ореол под широкополата сламена шапка. Розова панделка добавяше женствен нюанс към тоалета й. Тънките дрехи бяха по-подходящи за пустинята от джинсите, които носеше в началото.
Тя седна с кръстосани крака на земята срещу Мърсър. Страните й бяха румени. Селоме съзнаваше, че той я гледа.
— Връщаме се в Бадн — съобщи той и видя облекчението в очите й. Ритъмът, който бе наложил през последните дни, беше изтощителен и всички се надяваха на кратка почивка в селото. — Искам да наема номадите да отидат в Накфа и да докарат багера.
Хабте и Селоме го погледнаха учудено.
— Открил си мината? — попита тя.
Мърсър я погледна изпитателно и разби надеждите им, като поклати глава.
— Още не, но скоро ще започне да вали и ако не докараме багера по река Адоба сега, може никога да не успеем да го направим. Мостовете няма да издържат тежестта му. Но имам и добра новина.
Той отиде в палатката си и се върна с тетрадката и снимките, после ги сложи на земята и разгърна картата, Хабте и Селоме застанаха зад рамото му, а Гиби се зало-ви да прибира палатките.
— Тъй като глобалната ми позиционираща сателит-на система остана в Асмара, всички бележки на карта са приблизителни. Може да има разлика от единдва километра, а такава голяма грешка не помага на каузата ни. — Мърсър посочи място на трийсетина кило-метра северно от Бадн. — В момента се намираме тук звездичките на картата представляват местата, откъдето съм взимал проби.
На картата имаше десетки такива обозначения. Въпреки привидно хаотичния маршрут, по който се бяха движили, знаците бяха абсолютно симетрични и се намираха на около осемстотин метра една от друга във всич-ки посоки. Хабте и Селоме останаха смаяни от чувството за ориентаця на Мърсър.
— Червените звездички показват местата, където съм открил следи от гранат и илменит, които може и да озна-чават, че там има диаманти. Въпросът е какво е качеството им. Не смятам, че жилата кимберлит е стигнала до повърхността, че е ерозирала и съдържанието й се е разпръснало из тези стари пресъхнали речни корита. — Мърсър посочи няколко криволичещи линии, които бе на-чертал на картата. — Ако рудната жила още е заровена под повърхността, може никога да не я намерим.
— Тогава какъв ще бъде следващият ни ход? — попита Хабте.
Мърсър прелисти тетрадката, докато стигна до рисунка с молив на скалиста планина, разполовена от дълбока долина, преминаваща в открита равнина. Рисунката беше грубовата, но направена сръчно и с усещане за нещо познато.
— Това е най-добрият извод, до който можах да стигна от детайлите на повърхността, показани на снимките от „Медуза“. Сателитът не е бил настроен, когато снимките са направени, и това се е отразило най-много на особеностите на релефа. Но така би трябвало да изглежда от нивото на земята районът около жилата кимберлит. Отдавна се мъчех да довърша тази рисунка, но едва снощи най-после останах доволен от резултата. Ако съществува, рудната жила трябва да е зад такива отвесни скали в долината. Хабте, виждал ли си подобни особености?
Еритреецът би си спомнил лесно, защото рисунката беше много подробна, но не бе виждал стръмна планина с такъв тесен процеп.
— Не, но е добре да я покажем на номадите в Бадн.
Може да я знаят. Предполагам, че това място се намира още по-нататък на север, близо до платото Хажер.
— Познаваш ли местността?
— Там горе е много опасно. Суданските бандити контролират по-голямата част от района. Правителството дори не си прави труда да изпраща патрули толкова далеч на север. По време на войната цялата област беше минирана от етиопците, за да ни попречат да използваме Судан като спасително убежище. Не е безопасно да се отклоняваме от пътя, който минава през Итаро и продължава на изток. Номадите и пастирите отбягват района, но въпреки това всяка година неколцина загиват или осакатяват от мините.
Мърсър изруга, като чу за тази допълнителна опасност. Военните стратези наричаха мините „идеалните войници“. Поставени веднъж, противопехотните мини си оставаха ефективни в продължение на десетилетия и действаха дълго, след като войните свършеха. За избухването им бяха необходими само няколко килограма натиск и мощният експлозив разкъсваше нищо неподозиращата жертва. Децата често ги намираха и ги задействаха, докато играеха далеч от селата си.
— Има ли още нещо там горе?
— Манастир. По време на войната беше изоставен, но мисля, че монасите са се завърнали.