Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Мърсър погледна часовника си.
— Ще се срещнем тук в два и половина.
Марти Бишоп тръгна след Аника, която се отправи към трапезарията, оставяйки Мърсър с Айра Ласко.
— Какво ще кажеш, Айра?
— Мисля, че дамата е костелив орех — замислено отговори Ласко. — Освен това смятам, че е уплашена.
— И аз забелязах това. Имаш ли представа защо?
— Не.
— В цялата тази история има нещо гнило. Няма да се изненадам, ако и последният участник в експедицията се окаже загадка.
— Защо иска да прегледа Игор? Може би знае нещо за смъртта му. Като например защо изобщо е отишъл в Кемп Декейд?
— Откъде би могла да знае?
Айра нямаше отговор на този въпрос.
Доскоро Мърсър бе смятал, че експедицията ще бъде почивка и ще се забавлява, но след смъртта на Булгарин всичко това се изпари и нервното му напрежение се засилваше. Не бе обърнал внимание на малките несъответствия, откакто бе пристигнал там, и сега те го измъчваха. Съмняваше се, че Аника Клайн може да хвърли светлина върху случващото се. Всъщност поведението и молбата й засилиха тревогите му.
— Тази експедиция е направо гаф след гаф — измърмори той.
— Амин. Мислиш ли, че датчаните ще ни изтеглят?
— Надявам се да го сторят.
Станцията на „Геопроучвания“, Гренландия
В уречения час Мърсър видя Аника да се приближава към трапезарията. Беше облякла червена грейка и бе вдигнала качулката на главата си. Вятърът навяваше сняг в гърба й. От един час Мърсър седеше до радиста и напразно се опитваше да получи съобщение от Рейкявик. Но освен статичен шум и откъслечен разговор, който сякаш идваше от „Ньорд“, не чуха нищо. Електронните смущения от силната слънчева активност напълно изолираха лагера. Мърсър видя Аника през замъгления прозорец, благодари на радиста, облече анорака си и излезе.
— Как се чувствате? — попита той.
— Отлично. Да вървим.
Мърсър я завърза за спасително въже и я заведе в хладилната лаборатория в далечния край на базата. Вятърът засипваше със сняг следите им.
Постройката бе направена от пластмаса и имаше по два прозореца от всяка страна. Преспите от подветрената страна стигаха почти до стряхата, но входът беше достъпен. До вратата бяха наредени лопати и след няколко минути те разчистиха пътека в снега.
Двамата влязоха и Мърсър запали неоновите лампи на тавана. На маси в отсрещната страна на помещението лежаха покрити с мушами труповете на Игор Булгарин и на пилота на хеликоптера.
Свалиха качулките от главите си и изтръскаха снега от дрехите. Аника дръпна мушамата от трупа на пилота и само след секунда го покри отново. Веднага разбра какво го е убило.
Тя не каза нищо, когато се вторачи в мъртвешки бледото лице на Игор и после съсредоточено започна да го преглежда. Сякаш не забелязваше Мърсър. Тя прокара пръсти по цялото тяло на Булгарин. Мърсър нямаше представа какво се надява да постигне лекарката, тъй като трупът беше вкочанен като масата под него. Устата на Игор беше отворена и Аника извади фенерче от раницата си, прегледа зъбите и венците му и изсумтя, когато видя нещо интересно.
— Какво има? — попита Мърсър.
— Руски зъболекари. Това са най-лошите пломби, които съм виждала. Игор сигурно постоянно е изпитвал болка.
Тя си сложи хирургически ръкавици, бръкна с пръст в устата му и извади от гърлото замръзнала слюнка, примесена със сняг. Разгледа я внимателно и я остави на масата. Нямаше подходящо обзаведена лаборатория, където да изследва материала, затова нямаше смисъл да го запазва. След това се наведе над лицето на Игор, за да огледа носа и челото, и отново изсумтя, но този път Мърсър не каза нищо.
Той беше заинтригуван от нея. С присвити очи и свъсени от съсредоточаването вежди Аника приличаше на дете, което се тревожи над трудна задача по математика. Но тя беше голям човек и Мърсър бе очарован от несъответствието между външността и професионализма й. Той разбра, че Аника е била подценявана много пъти в живота си, и съжали хората, които го бяха сторили.
Тя приключи с лицето на Булгарин и прокара ръце по черепа му, докосвайки различни точки с върха на пръстите си.
— Можете ли да ми помогнете? — попита Аника, без да вдига глава.
— Как точно? — Мърсър се приближи до нея.
— Искам да го преобърнем.
Двамата се справиха със задачата.
Мърсър отново отстъпи назад, а Аника приглади настрана замръзналите кичури кървава коса в основата на черепа, проследявайки с пръст очертанията на раната. Тя се намръщи и извади от раницата си лупа. Напрежението й беше осезаемо, докато разглеждаше раната. Лицето й беше толкова близо до главата на Булгарин, че дъхът й се виеше през косата му. След две минути Аника се изправи и съсредоточено огледа лабораторията.