Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Събуди се в тъмното, дочувайки през сън дишането на спящи хора, хъркания, шумолене на слама под телата на спящите. За миг загуби ориентация, после почувства една ръка на гърба си и си спомни.
— Катон? — изшептя едва чуто.
Вместо отговор той я целуна по тила. Тя лежеше по корем, ризата й се бе усукала около кръста, и го усещаше легнал зад нея, чувстваше пулсиращата му ерекция, опряна до седалището й. Протегна сладострастно ръце над главата си, докато тялото й се събуждаше и по кожата й започваха да пробягват тръпки.
Той пъхна ръка между бедрата й и започна да я гали, докато тя се отвори за него, гореща и влажна от възбуда. Той спусна ръка под нея, повдигна седалището й и проникна в нея с един силен тласък. Лежеше изтегнат зад гърба й, притиснал се до нея, и двамата се движеха заедно в дълги, бавни тласъци, които я изпълваха цялата. Зъбите му се впиваха лекичко в тила й, в плешките й, а свободната му ръка си играеше с гърдите й.
Фийби зарови лице във възглавницата, за да сподави стоновете на удоволствие, които се надигаха в гърлото й. Съзнанието, че наоколо им в тъмнината има спящи мъже, като че ли увеличаваше възбудата й. Сякаш това, което правеха на този тесен одър, бе забранено, опасно, сякаш вече не беше законният брачен акт. Тя не можеше да се движи, можеше само леко да се извива, бе пленена от тялото над нейното, притисната до дюшека, можеше само да се прелива във вълните на насладата, които я заливаха с нарастваща сила.
Вълните като че ли започваха дълбоко, дълбоко в корема й, в самия център на нейното същество, и се простираха във все по-разширяващи се кръгове, които поглъщаха всеки инч от нея. Тялото й се изпъваше, стягаше се, овладяно за миг от изключителното усещане, после всичко експлодираше и се разпадаше и тя хапеше възглавницата, за да заглуши непреодолимите охкания и викове на нечленоразделно удоволствие, които сякаш нямаха край.
Катон притисна силно седалището й към себе си, а ръката, която галеше гърдите й, обхвана тила й и се вплете в разкошната й гъста коса, когато собствената му кулминация запулсира дълбоко в него. Притисна устни към тила й, вкусвайки солта по кожата й, вдъхвайки аромата й, който винаги му напомняше за ванилия. Сякаш никога преди не бе притежавал жена така изцяло, както сега притежаваше Фийби в този тъмен таван, пълен със спящи мъже.
Спяха ли наистина? Мисълта, че може би някой лежи тихо и подслушва заглушените звуци на тяхното любене, упражняваше върху него странен и главозамайващ ефект. Сякаш увеличаваше силата на оргазма му и докато се спускаше от висините на насладата обратно на земята, той се запита какво ли става с него. Той, който никога не губеше самообладание и никога не би си позволил да се саморазкрива, бе открил нещо изключително приятно и възбуждащо в тъмната, непозволена природа на това потайно действие.
Отпускането дойде бавно, той легна до нея и я прегърна. Тя се притисна към него и сви колене; двамата лежаха плътно прегърнати на тясното легло. Пръстите му още бяха вплетени в косата й, а другата му ръка обгръщаше кръста й.
13
— Чувала ли си нещо ново за Мег? — запита Фийби, когато се върна на следващата сутрин.
— Не съм излизала навън — каза Оливия, — но в къщата никой нищо не е говорил, а ако нещо лошо се беше случило, все някой щеше да го спомене. Знаят, че си й приятелка.
— Е, това е все нещо — заключи Фийби. — Но аз още сега ще ида да я видя. Ще дойдеш ли?
Оливия се поколеба.
— Тъкмо съм по средата на един много сложен превод. Ти върви, аз ще т-те настигна.
Фийби се засмя.
— Няма нужда да се откъсваш от книгите си. Само се питах дали искаш да се поразходиш.
— Да, иска ми се, но… — и Оливия отправи поглед към купчината книги на масата в приемната.
— Но ще е друг път — каза Фийби и я целуна бързо.
— Ще д-дойда по-късно — обеща Оливия.
Фийби се надигна на пръсти, за да нагласи новата си шапка пред огледалото над камината. Стори й се, че очите й изглеждат подпухнали, почти сластни, все още светещи от спомена за любенето на тесния одър сред спящите мъже. И в най-необузданите си мечти не бе очаквала нещо подобно от Катон.
Леко усмихната, тя напусна приемната и се запъти към долния етаж. Възнамеряваше веднага да излезе от къщата, но краката й я отнесоха към затворената врата на кабинета на Катон. Без нищо определено — просто й се искаше да го види. Не можеше да устои на подтика. Вдигна ръка да почука и дочу два гласа, долитащи от другата страна на вратата. Брайън Море беше при Катон. Малкият коридор в дъното на преддверието нямаше прозорци. Ключалката беше достатъчно голяма. В нея нямаше ключ и Фийби виждаше процеждащия се поток светлина, който падаше на тъмния дъбов под пред краката й.