Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
Том изчезна. Най-напред започнах да се опасявам за него тази сутрин, когато ми се обади Шарън да ми каже, че не би се заклела в живота на майка си, но май го била мярнала в четвъртък вечерта през прозореца едно такси да се мотае по Ладброук Гроув с ръка върху устата и както й се сторило, с бушон на окото. Докато таксито успее да обърне, той бил изчезнал. Вчера му оставила две съобщения с въпроси дали е добре, но той не се обадил.
Докато говореше, изведнъж осъзнах, че и аз самата бях оставила съобщение на Том в сряда с въпрос дали ще си бъде вкъщи в събота и неделя, но той не се беше обадил, което никак не е типично за него. Последва трескаво звънене по телефони. Телефонът на Том звънеше ли звънеше, тъй че се обадих на Джуд, която каза, че и тя не се е виждала, нито чувала с него. Опитах да се обадя на Томовия Претенциозен Джером: нищо. Джуд каза, че ще се обади на Саймън, който живее на съседната улица до Том, и ще го накара да отиде. След двайсет минути пак се обади и обясни, че Саймън цяла вечност звънял на вратата на Том и блъскал по нея, но не получил отговор. После пак се обади Шарън. Говорила с Ребека, според която Том трябвало да ходи на обяд у Майкъл. Обадих се на Майкъл, който заяви, че Том му оставил някакво крайно шантаво съобщение със странен, неузнаваем глас, в смисъл, че нямало да може да отиде, без да даде обяснение.
3 ч. следобед. Започвам да се паникьосвам и в същото време се възбуждам от усещането, че съм в центъра на някаква драма. Фактически аз съм най-добрата приятелка на Том, тъй че всички ми звънят на мен, а аз възприемам спокойно, но все пак дълбоко загрижено отношение към цялата история.
Внезапно ми хрумна, че може просто да се е запознал с ново гадже и да кара меден месец в някое скривалище. Може Шарън да не е видяла него или пък бушонът да се е появил в резултат на жив, ентусиазиран, младежки секс или пък да е постмодернистична иронична ретроспекция на грима от Шоуто на ужасите на Роки. Ще взема да се обадя на тоз-онзи да изпробвам тази си нова теория.
3,30 ч. следобед. Общественото мнение категорично отхвърли новата ми теория, тъй като по всеобщо схващане е изключено Том да завъди ново гадже, без да се обади на всички да се изфука. Не мога да оспорвам това. В главата ми препускат диви мисли. Няма две мнения, че напоследък Том беше не на себе си. Започвам да се питам дали наистина съм добра приятелка. Всички в Лондон сме такива егоисти и вечно заети. Възможно ли е някой от приятелите ми да е толкова нещастен, че... ааа, ето къде съм била оставила последния брой на „Мари Клер“, върху хладилника!
Докато прелиствам „Мари Клер“, пред очите ми се мяркат сцени от погребението на Том и как ще съм облечена. Ааах, припомням си за един депутат, умрял в голяма торба за боклук с тръбички около врата и шоколадов портокал в устата или нещо такова. Интересно дали Том практикува перверзни извращения, без да ни казва.
5 ч. следобед. Току-що пак се обадих на Джуд.
— Как смяташ, да позвъним ли в полицията и да ги накараме да се намесят? — попитах.
— Вече се обадих — отвърна Джуд.
— И какво казаха? — Не можах да не почувствам тайничко раздразнение, че Джуд се е обаждала в полицията, без преди това да получи разрешение от мен. Аз съм най-добрата приятелка на Том, а не Джуд.
— Не се трогнаха особено. Казаха да се обадя пак, ако не го намерим до понеделник. Всъщност отношението им е разбираемо. Изглежда малко прекалено да се вдига тревога, защото двайсет и девет годишен неженен мъж не си е у дома в събота сутринта и не се е явил на обяда, на който и без това е казал, че няма да ходи.
— Все пак съм сигурна, че нещо не е наред — промълвих с мистериозен, натежал глас, за първи път осъзнавайки колко съм интуитивна и прозорлива.
— Разбирам те — злокобно произнесе Джуд. — И аз го усещам. Нещо определено не е наред.
7 ч. вечерта. Необичайно. След разговора с Джуд ми се повдига от мисълта да ида по магазините или да върша нещо друго приятно. Реших, че това може да се окаже идеалният момент за фън шуи, тъй че излязох и си купих „Космополитан“. Внимателно, водейки се по чертежа в „Космо“, направих ба-гуа диаграма на апартамента. Просветна ми ужасяващ факт. В сектора Полезни Приятели има кошче за боклук. Нищо чудно, че проклетият Том изчезна.
Бързичко звъннах на Джуд да докладвам. Джуд каза да преместя кошчето за боклук.
— Да, ама къде? — завайках се аз. — Няма да го сложа в секторите Връзки и Деца.
Джуд нареди да изчакам, за да направи справка с „Космо“.
— Какво ще кажеш за Богатство? — попита тя, като се върна.
— Хммм, не знам, наближава Коледа и прочие — смотолевих аз, като се чувствах подлярка още докато го изричах.