Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
Начинът, по който го каза, ми напомни на пияница, крънкащ пари за чаша чай.
— Мамо, в средата на работното време съм. Не може ли Хулио да ти заеме?
Тя продължи доста сприхаво.
— Не мога да повярвам, че си толкова стисната, миличка. След всичко, което съм направила за теб. Дарих те с богатството на живота, а ти не искаш да услужиш на майка си с няколко лири за пътнически чекове.
— Но как ще ти ги дам? Ще трябва да изляза, да ги изтегля от автомат и да ти ги изпратя по моторизиран куриер. След което той ще ги открадне и ще станем за смях. Къде си?
— Ооох. Ами всъщност, за късмет съм съвсем наблизо, тъй че трябва само да отскочиш отсреща до банката, а аз ще те чакам там след пет минути — изскоропоговори тя. — Супер, миличка. Чааао!
— Бриджет, къде, да ти го начукам, си се запътила? — кресна Ричард, когато се опитах да се измъкна. — Откри ли вече Момчето Бобит с бомбичката?
— Имам гореща следа за местонахождението му — казах аз, потупах се по носа, за да подскажа, че следвам нюха си, и изхвърчах навън.
Чаках парите ми да дойдат прясно опечени и топли-топли от автомата и се питах как майка ми ще се оправи няколко седмици в Португалия с двеста лири, когато я забелязах да се носи към мен с черни очила в проливния дъжд, бдително оглеждаща се наляво и надясно.
— О, ето те, миличка. Много си добричка. Страшно ти благодаря. Трябва да бягам, ще изпусна самолета. Чааао! — избърбори тя и грабна парите от ръката ми.
— Какво става? — попитах аз. — Какво правиш тук, когато банката не ти е на пътя за летището? Как ще се оправиш без кредитната си карта? Защо Хулио не ти заеме парите? Защо? В какво си се забъркала? В какво?
За секунда ми се стори уплашена, сякаш щеше да се разплаче, но после с очи, взрени в средната далечина, прие вида си на наскърбена принцеса Даяна.
— Ще се оправя, миличка. — Отправи ми специалната си храбра усмивка. — Пази се — изрече с разтреперан глас, прегърна ме набързо и пресече улицата, като спря движението с махане на ръка.
7 ч. вечерта. Тъкмо се прибрах. Така. Спокойно, спокойно. Вродена изисканост. Супата ще бъде ненадмината. Само ще приготвя зеленчуковото пюре според указанията и тогава, за да концентрирам вкуса, ще изплакна синкавото желе от пилешките дреболии и ще ги пусна да врат в супата заедно със сметаната.
8,30 ч. вечерта. Всичко върви като по ноти. Гостите вече са в хола. Марк Дарси е мн. мил и донесе шампанско и кутия белгийски шоколадови бонбони. Още не съм готова с основното ястие, да не говорим за фонданираните картофи, но съм сигурна, че ще станат бързо. И без това най-напред е супата.
8,35 ч. вечерта. Божичко, току-що вдигнах капака на тенджерата да извадя дреболиите. Супата е ярко синя.
9 ч. вечерта. Обичам прекрасните приятели. Бяха повече от благородни по отношение на синята супа. Марк Дарси и Том дори направиха обширна аргументация на намаляването на предразсъдъците по отношение на цветовете в света на храните. Защо в края на краищата, както се изрази Марк, само поради факта, че човек не може бързо да се сети за син зеленчук, трябва да възразява срещу синя супа? Рибените пръчици всъщност не са естествено оранжеви. (Истината е, че след целия къртовски труд супата имаше вкус на варена сметана, което Гадника Ричард доста невежливо изтъкна. Но в този момент Марк Дарси го попита с какво се препитава и стана страшно забавно, защото Гадника Ричард миналата седмица беше изритан от работа за бъркане в кацата с меда.) Както и да е. Основното ястие ще е мн. вкусно. Така, започвам с велутето от малки доматчета.
9,15 ч. вечерта. Божичко. Миксерът ми, изглежда, е много специален, защото пюрето от домати се е разпенило до три пъти от първоначалното си количество. А и фонданираните картофи трябваше да са готови преди десет минути, но са твърди като камъни. Дали да не ги пъхна в микровълновата? Ааах, аах. Току-що надникнах в хладилника, а рибата тон я няма. Какво е станало с тона? Какво? Какво?
9,30 ч. вечерта. Слава на Бога. Джуд и Марк Дарси дойдоха в кухнята и ми помогнаха да направим голям омлет и да намачкаме полусуровите фонданирани картофи и да ги опържим в тигана до мръсно-кафяво, като сложихме на масата готварската книга да видим на картинката как би изглеждал тонът върху керемида. Поне конфито от портокали ще е хубаво. Изглежда фантастично. Том каза да не си играя с крема англез „Гран Марние“, а направо да изпием „Гран Марние“-то.
10 ч. вечерта. Мн. тъжно. Гледах с плаха надежда лицата на гостите си, когато опитаха първата лъжичка от портокаловото конфи. Настъпи неловко мълчание.
— Какво е това, сладурче? — най-сетне продума Том. — Сладко от портокалови кори [Англичаните традиционно и неизменно закусват (между другото) с препечени филии, намазани със сладко от портокалови кори. — Б. пр.]?