Дневникът на Бриджет Джоунс

— Но какво са направили?

— Хулио е използвал майка ти като... как се казва... „таран“ и е смъкнал от Уна и Джефри, Найджъл и Елизабет и Малкълм и Илейн (Господи, родителите на Марк!) значителни суми, много, много хиляди лири под формата на капаро за използвани по ред апартаменти [Популярна през 1980-те години система, при което няколко семейства „купуват“ апартамент, най-често в морските курорти на Испания и Португалия, и го използват по график. — Б. пр.].

— Ти не знаеше ли?

— Не. Вероятно поради факта, че не са могли да превъзмогнат лекото си неудобство, че правят бизнес с мазния парфюмиран негодник, сложил рога на един от най-старите им приятели, са пропуснали да споменат и дума пред мен.

— И какво стана?

— Апартаментите за ползване по ред изобщо не съществуват. От пенсионния фонд на майка ти и от спестяванията ми не е останало нито пени. Бях достатъчно глупав да оставя и къщата на нейно име, тъй че тя я ипотекирала повторно. Ние сме разорени, безпарични и бездомни, Бриджет, а майка ти ще бъде обявена за долна престъпница.

След това се разплака. На телефона дойде Уна и ми каза, че ще даде на татко малко „Овалтин“. Казах й, че ще бъда там след два часа, но тя ме посъветва да не шофирам, докато съм в шок, и без това нищо не може да се направи, а да оставя всичко за сутринта.

Оставих слушалката и се свлякох по стената, люто псуваща се, че съм оставила цигарите си в хола. Но в този миг се появи Джуд с чаша „Гран Марние“ в ръка.

— Какво става? — попита тя.

Разказах й цялата история, като междувременно изливах „Гран Марние“ направо в гърлото си. Джуд не обели и дума, а веднага излезе и се върна с Марк Дарси.

— Аз съм виновен — рече той, като прокарваше ръце през косата си. — Трябваше да съм по-недвусмислен на купона на Уличниците и Викариите. Знаех, че около Хулио има нещо нечисто.

— Какво искаш да кажеш?

— Чух го да говори по мобифона си в градината. Не знаеше, че го подслушват. Ако имах и най-малката представа, че и моите родители са замесени, щях да... — Поклати глава. — Сега, като се замисля, се сещам, че майка ми спомена нещо, но така се изприщвам само като чуя за „ползване по ред“, че вероятно съм я изтероризирал да млъкне. Къде е майка ти сега?

— Не знам. В Португалия? В Рио де Жанейро? Във фризьорски салон?

Той започна да крачи напред-назад из стаята и да изстрелва въпроси, както приляга на виден адвокат.

— Какво е направено да я открият? За какви суми става дума? Как са излезли нещата на бял свят? Доколко е ангажирана полицията? Кой знае за това? Къде е сега баща ти? Би ли искала да идеш при него? Ще ми позволиш ли да те закарам?

Страшно секси беше, честно ви казвам.

Появи се Джуд с кафе. Марк реши, че ще е най-добре да извика шофьора си да закара и двама ни до Графтън Ъндъруд и за кратък миг изпитах изцяло новото усещане на благодарност към майка ми.