Дневникът на Бриджет Джоунс

— Хиляда? — ахна невярващо Том. — Но аз си мислех, че на човек му трябват най-малко по две хиляди, за да не умре.

Загледах го озадачена. Разбрах, че съм прекарала толкова години в пазене на диети, че самата идея как човек всъщност се нуждае от калории, за да живее, напълно се е изтрила от съзнанието ми. Бях достигнала точката, в която вярата, че идеалът за доброто хранене е да не се яде изобщо и че единствената причина, поради която хората се тъпчат, е, понеже са толкова лакоми, че не могат да се сдържат да не нарушават и да не съсипват диетите си.

— Колко калории има в едно варено яйце? — поинтересува се Том.

— Седемдесет и пет.

— А в банан?

— Голям или малък?

— Малък.

— Белен?

— Да.

— Осемдесет- отвърнах уверено.

— В маслина?

— Черна или зелена?

— Черна.

— Девет.

— В една чашка?

— Осемдесет и една.

— В кутия шоколадови бонбони?

— Десет хиляди осемстотин деветдесет и шест.

— Откъде знаеш всичко това?

Позамислих се.

— Ами просто знам, както човек знае азбуката или таблицата за умножение.

— Добре. Девет по осем? — каза Том.

— Шейсет и четири. Не, петдесет и шест. Седемдесет и две.

— Коя е буквата преди J? Бързо.

— P, не, исках да кажа L.

Том отсече, че съм болна, но аз знам със сигурност, че съм нормална и не се различавам от другите, напр. от Шарън и Джуд. Честно казано, съм поразтревожена за Том. Мисля, че участието му в конкурс за красота започна да го кара да се пропуква под напреженията, на които отдавна сме изложени ние, жените, и ще стане неуверен в себе си, вманиачен на тема външност и на границата на анорексията.

Вечерта стигна до кулминацията си, когато Том, за да се развесели, изстреля две ракети от терасата на покрива в градината на съседите, за които Том твърди, че са хомофоби.