Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Знам, че всички ние сме психясали, неженени и напълно дисфункционални и всичко става по телефона — прочувствено изломоти Том, — но доста приличаме на семейство, нали?
Знаех си, че фън шуи ще свърши работа. Сега, когато изпълни задачата си, бързо ще преместя растението с кръглите листа в сектора Връзки. Ще ми се да имаше и сектор Готварство. Остават само девет дни.
20 ноември, понеделник
55 кг (мн. д.), цигари 0 (не можеш да пушиш и да вършиш кулинарни чудеса), алкохолни единици 3, калории 200 (усилието да ида до супермаркета, изглежда, е изгорило повече калории, отколкото купих, да не говорим за изядените).
7 ч. вечерта. Току-що се върнах от гадно изживяване на Единачка от средната класа в супермаркета, застанала на касата до функционални зрели индивиди с деца, пазаруващи боб, рибени полуфабрикати, спагети и т.н., докато в моята количка се мъдреше следното:
20 глави чесън
кутия гъша мас
бутилка „Гран Марние“
8 филета от риба тон
36 портокала
2 литра пълномаслена неквасена сметана
4 шушулки ванилия по един паунд и четирийсет пенса всяка.
Трябва да започна приготовленията тази вечер, защото утре съм на работа.
8 ч. вечерта. Уф, нещо не ми се готви. Никак не ми се бърника в гротескната торбичка с пилешки дреболии: гнус.
10 ч. вечерта. Пилешките дреболии вече са в тенджерата. Лошото е, че Марко съветва да завържа с конец подобряващите аромата праз и целина, но единственият конец, с който разполагам, е син. Е, нищо, едва ли ще навреди.
11 ч. вечерта. Божичко, приготвянето на бульона ми отне цяла вечност, но в крайна сметка ще си струва, защото ще получа над три литра, замразен на ледени кубчета, и то на цена само паунд и седемдесет. Ммм, и конфито от портокали ще стане превъзходно. От мен се иска само да нарежа на тънки резени трийсет и шест портокала, а кората им да настържа. Едва ли ще ми отнеме много време.
1 ч. през нощта. Прекалено много ми се спи, но бульонът трябва да ври още два часа, а на портокалите им трябва още един час във фурната. Сетих се. Ще оставя бульона на мн. тих огън на печката цяла нощ, също и портокалите ще сложа на най-слабото, тъй че да станат крехки на принципа на задушеното месо.
21 ноември, Вторник
54,5 кг (нервите топят тлъстините), алкохолни единици 9 (по-лошо няма накъде), цигари 37 (мн. мн. зле), калории 3479 (и всички отвратителни на вкус).
9,30 ч. сутринта. Току-що отворих тенджерата. Тъй жадуваните три литра най-вкусен бульон са се превърнали в прегорели пилешки дреболии, покрити с желатин. Но пък портокаловото конфи изглежда фантастично, също като на картинката, само че по-тъмно. Трябва да отивам на работа. Ще си тръгна в четири и тогава ще мисля за отговор на супената криза.
5 ч. следобед. Божичко. Не ден, а кошмар. Ричард Финч ме насапуниса пред всички на сутрешното съвещание.
— Бриджет, зарежи тая готварска книга, за Бога. Фойерверки обгарят деца. Мисля за злополуки, мисля за празниците на щастливи семейства, превърнали се в кошмари. Мисля с двайсет години назад. Какво стана с онова момче, на което през шейсетте години бомбичка, носена в джоба, изгори пениса? Къде е то сега? Бриджет, открий ми Момчето с бомбичка, но без пенис. Открий ми Гай Фокса-Бобит [Нашумял случай от 90-те години в Америка. Съпругата на Бобит, предизвикана от негова изневяра, му отрязва пениса, който по-късно е успешно пришит обратно от хирурзи. — Б. пр.] на шейсетте години.
Уф. Тъкмо недоволно набирах четирийсет и осмия телефонен номер да разбера съществува ли Група за подпомагане на жертви с изгорен пенис, когато зазвъня личният ми телефон.
— Здравей, миличка, мама се обажда.
Звучеше необичайно писклива и истерична.
— Здрасти, мамо.
— Ало, миличка, обаждам се само да кажа довиждане, преди да тръгна, и се надявам всичко да мине добре.
— Да тръгнеш ли? Закъде тръгваш?
— О! Ахахаха. Казах ти! С Хулио ще отскочим до Португалия за няколко седмици, само да видим семейството му и да направим малко тен за Коледа.
— Не си ми казала.
— О, миличко, не ставай глупава. Разбира се, че ти казах. Трябва да се научиш да слушаш. Както и да е, пази се, чу ли?
— Да.
— А, миличко, още нещо.
— Какво?
— Напоследък бях доста заета и забравих да поръчам пътническите си чекове от банката.
— О, не се безпокой, можеш да ги получиш на летището.
— Да, миличка, ама вече съм на път за летището, а съм забравила банковата си кредитна карта.
Замигах към телефона.
— Такава досада. Та се питах... Не би ли могла да ми услужиш с малко пари в брой? Не много, само няколко стотачки или нещо такова, колкото да си взема пътнически чекове.