Дневникът на Бриджет Джоунс

Хъ! Каква наглост! Откъде госпожата Самодоволна Женена на двайсет и две години би могла да знае? Не, благодаря.

Ще напиша статия, основана на „десетки разговори“ със Самодоволни Женени: „Когато си тръгнат от работа, те винаги избухват в плач, защото, макар и изтощени, трябва да белят картофи и да перат, докато освинените им подпухнали съпрузи се оригват пред футболния мач на екрана и искат камари пържени картофи. В други вечери те пропадат заедно с грозните ролки на главите си в огромни черни ями, след като съпрузите им са се обадили, че пак ще работят до късно, а зад гърба им се е дочувало скърцане на кожени дрехи и гласчета на секси Неомъжени.“ След работа се срещнах с Шарън, Джуд и Том. Том също работи по яростна въображаема статия за зейналите емоционални празноти на Самодоволните Женени. „Тяхното влияние се разпростира над всичко — от типа къщи, които се строят, до типа храни, които се намират по супермаркетите — щеше да гласи филипиката на Том. — Навсякъде виждаме магазините «Ан Съмърс», предлагащи готови храни за домакини, които трогателно се опитват да симулират пленителния секс, на който се радват Неомъжените, и все по-екзотичните храни в «Маркс и Спенсър» за изтормозени двойки, които се мъчат да си представят, че са в разкошен ресторант, подобно на Неомъжените, и не им се налага да мият чинии.“

— Направо ми се драйфа от тези нагли писания за живота на неомъжените! — изрева Шарън.

— Да, да! — подкрепих я аз.

— Забравяте ебателството — оригна се Джуд. — Винаги е налице ебателството.

— Освен това ние не сме самотни. Имаме си огромни семейства под формата на мрежа от приятели, с които се свързваме чрез телефона — добави Том.

— Да! Ура! Единаците не са длъжни непрекъснато да дават обяснения за живота си, а трябва да получат общоприет статут, като гейшите например — извиках щастливо аз и изпразних чашата си с чилийско шардоне.

— Гейши ли? — хладно ме изгледа Шарън.

— Млъкни, Бридж — сръчка ме Том. — Ти си пияна. Просто се опитваш да избягаш от зейналата си емоционална празнота с помощта на алкохола.

— Ами същото важи и за Шарън — намусих се аз.

— Не е вярно — отсече Шарън.

— Ввврно е — казах аз.

— Слушайте. Тихо — рече Джуд и отново се оригна. — Шпийнемлиошшардне?