Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Като намериха подходящо място, където скалните стени бяха ниски и се разтваряха полегато, те изведоха конете и преди още да се стъмни, се установиха за нощуване. Палатката на Нели опънаха на високо и сухо място, под голяма могила на термити, която напълно затваряше достъпа от едната страна и улесняваше работата при зерибата .
Наблизо се издигаше високо дърво с широко разпрострени клони, чиито гъсти листа можеха,да послужат като Добра закрила срещу дъжда. Пред зерибата растяха отделни китки дървета, а по-нататък — сплетен и обвързан от виещите се растения лес, над който се издигаха високо короните на някакви странни палми, приличащи на огромни ветрила или на разперени паунови опашки.
Стас разбра от Кали, че през втория дъждовен период; .е. през есента, е опасно да се нощува под тези палми, защото узрелите по това време огромни плодове се откъсват ненадейно и падат от голяма височина с такава сила, която може да убие човек, а дори и кон. Сега обаче плодовете току-що бяха завързали и преди слънцето да залезе, под короните се виждаха отдалеч бягащите малки маймунки, които се гонеха с весели подскоци.
Стас и Кали приготвиха голям запас от дърва, за да стигне за през цялата нощ, а понеже от време на време се вдигаха силни пориви на горещия вятър, укрепиха зерибата с колчета, които младият негър изостри с меча на Гебхър и заби в земята. Тази предпазливост никак не беше излишна, защото силният вихър можеше да разхвърли трънливите клони, от които беше направена зерибата, и да улесни нападенията на хищниците.
— Ала веднага след залез слънце вятърът престана, затова пък въздухът стана задушен и тежък. Отначало тук-таме между облаците просветваха звезди, но след това падна такава мрачна нощ, че дори на една крачка нищо не се виждаше. Малките пътешественици се струпаха край огъня, вслушвайки се в крясъците и писъците на маймуните, които устройваха истински цирк в близката гора. Пригласяха им скимтенето на чакалите и разни други непознати гласове, в които се долавяше безпокойство и страх от неизвестността — под прикритието на нощта тя заплашва всяко живо същество в джунглата.
Изведнъж настъпи гробна тишина в глъбините на мрака се разнесе ръмженето на лъв. Конете, които пасяха недалеч сред младата джунгла, се приближиха към светлината, подскачайки на спънатите си предни крака, а винаги войнственият Саба наежи козина и с подвита опашка се вреше между хората, търсейки вероятно тяхната закрила.
Ръмженето се зачу отново, сякаш изпод земята — дълбоко, тежко, гърлено, като че ли звярът го изтръгваше с мъка от мощните си гърди. То се носеше ниско над земята, ту се усилваше, ту заглъхваше и преминаваше понякога, в глухи, мощни, мрачни стонове.
— Кали, хвърли съчки в огъня! — обади се Стас.
Негърът грижливо добави върху огъня цял наръч клони — най-напред хвръкнаха рой искри, след това лумна нагоре силен пламък.
— Сташек, лъвът няма да ни нападне… нали? — прошепна Нели, дръпвайки момчето за ръкава.
— Не! Няма да ни нападне. Виж колко е висока зерибата.
Като каза това, Стас наистина вярваше, че не ги заплашва никаква, опасност, но се страхуваше от конете, които се притискаха все по-близко до плета и можеха да го смачкат.
В това време ръмженето премина в продължителен гръмогласен рев, от който изтръпва всяко живо същество,-и дори нервите на хора, които не познават чувството на страх, започват да треперят, както треперят стъклата от далечни оръдейни залпове.
Стас хвърли бегъл поглед към Нели и като видя нейната разтреперана брадичка и влажните й очи, каза:
— Не се бой! Не плачи!
А тя му отвърна, както преди в пустинята:
— Аз не искам да плача … само че очите ми се потят! Ах!
Последното възклицание се изтръгна от устата й, тъй като в същия момент откъм гората прогърмя втори рев, още по-силен от първия, защото бе по-близко. Конете направо започнаха да връхлитат върху зерибата и ако не бяха дългите и твърди като стомана бодли на акациевите клони, щяха да я смачкат. Саба ръмжеше и в същото време трепереше като лист, а Кали взе да повтаря на пресекулки:
— Господарю! Два… два два!…
А лъвовете, усетили се един друг, не преставаха да реват и страшният концерт продължаваше в тъмнината, защото млъкнеше ли едното от животните, обаждаше се другото. Стас дълго не можа да познае откъде идваха гласовете им, понеже ехото ги повтаряше в прулома, скалата ги препращаше на друга скала, минаваха, горе и долу, изпълваха гората и джунглата, насищаха мрака с гръм и тревога.