Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— МаЙ трябваше да започна с нещо по-просто — каза Елейн. — Имам лошия навик да се опитвам да скачам с главата надолу. — С главата надолу ли? Та тя бе скочила, без дори да погледне дали долу има вода! За малко да се изкикоти, но болката я жегна през хълбока. Така че вместо да се изсмее, изстена със стиснати зъби. Помисли си, че няколко от тях май се бяха разклатили. — Но поне открихме ново оръжие. Може би не бива да се радвам толкова на това, но след като сеанчанците са се върнали, няма да е излишно.
— Не разбираш, Елейн. — Авиенда посочи центъра на ливадата, там, където бе стоял Прагът. — От това можеше да не излезе нищо повече от една мълния, или още по-малко. Не можеш да го предвидиш, преди да се случи. Струва ли си заради една мълния да рискуваш да отгориш и себе си, и всяка жена на по-близо от сто крачки?
Елейн се втренчи в нея. Знаела го беше и въпреки това беше останала? Да рискуваш живота си беше едно, но да рискуваш способността си да преливаш…
— Искам да се вземем за първосестри, Авиенда. Веднага щом намерим Мъдри. — Какво щяха да правят с Ранд, не можеше дори да си представи. Самата идея, че и двете ще се омъжат за него — и с Мин в добавка! — й се струваше нелепа. Но за сегашното беше сигурна. — Не ми е нужно да зная повече за теб. Искам да бъда твоя сестра. — И тя целуна нежно Авиенда по окървавената буза.
Преди малко само си беше помислила, че Авиенда се е изчервила ужасно. Сред айилците дори любовници не се целуваха пред чужди очи. Жарки залези щяха да избледнеят пред лицето на Авиенда.
— Аз също те искам за сестра — промълви тя. Преглътна, озърна се към Биргит, която се преструваше, че не ги забелязва — наведе се и бързо докосна с устни бузата на Елейн. Елейн я заобича заради този жест толкова, колкото и заради всичко друго.
А Биргит се взираше към склона и може би наистина изобщо не беше ги забелязала, защото изведнъж каза:
— Някой идва насам. Лан и Нинив, освен ако не греша.
Елейн и Авиенда се извърнаха тромаво. Доста смешно изглеждаше — героите в приказките никога не закъсваха толкова, че едва да стоят на краката си. Далече на север двама ездачи се появиха за кратко сред дърветата. За кратко, но за достатъчно дълго, та трите да видят високия мъж на едрия кон, препускащ в галоп, и една жена, върху по-ниско животно, която препускаше до него. Трите приседнаха предпазливо и с трепет зачакаха помощта. Още едно нещо, което героите никога не правеха, помисли си с въздишка Елейн. Надяваше се, че ще може да стане кралица, с която паметта на майка й да се гордее, но беше ясно, че героиня от нея така и няма да се получи.
Чулейн дръпна леко юздите и Сегани се наклони плавно, завивайки с оребреното си крило. Беше добре обучен ракен, гъвкав и подвижен, любимецът й, въпреки че трябваше да го дели с други в полетите. Морат’ракен винаги се оказваха повече от ракен — неприятно, но факт. Долу при фермата от въздуха изскачаха огнени топки и се пръскаха във всички посоки. Тя се стараеше да не им обръща внимание — задачата й беше да наблюдава за опасност от зоната около фермата. Добре поне, че пушекът от маслиновите горички, където бяха загинали Тауан и Маку, беше секнал.
От хилядата крачки височина над земята се виждаше много надалече. Другите ракени кръжаха над околностите; всяка тичаща жена щяха да я бележат за проверка, да видят дали не е от онези, които бяха предизвикали целия този смут, въпреки че всъщност всеки из тези земи, който видеше ракен във въздуха, най-вероятно щеше да побегне. А Чулейн трябваше само да наблюдава да не се приближи насам някоя неприятност. Искаше й се да не изпитва този сърбеж между плешките си — той винаги предсказваше, че неприятността се приближава. Насрещният вятър от полета на Сегани не беше толкова лош при тази скорост, но тя привърза по-здраво връзката на промазаната си с восък ленена качулка под брадичката си, провери кожените предпазни каишки, които я придържаха към седлото, намести кристалните си очила и придърпа дебелите ръкавици.
Над сто Небесни юмрука вече бяха кацнали долу и по-важното — шест сулдам с дамане и още една дузина, понесли чували, пълни с допълнителни ай-дам. Вторият й полет щеше да е товарен, от хълмовете на юг с още подкрепления. Много по-добре щеше да е, ако бяха стоварили повече още първия път, но с Хайлене бяха пристигнали твърде малко то’ракен и се носеше упорита мълва, че на повечето от тях е възложено да превозят върховната лейди Сурот с целия й антураж от Амадиция. Лошо бе да мислиш с неприязън за Кръвта, но въпреки това тя съжаляваше, че не бяха пратили повече то’ракен към Ебу Дар. Никоя морат’ракен нямаше добро мнение за огромните и тромави то’ракен, подходящи само за превоз на товари, но с тях можеха да превозят повече Небесни юмруци и повече сулдам.