Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Паяка не е толкова важен в моя живот, колкото ти и Мередит, мила.
Тя пое ръката и седна на коленете му. Ухаеше на чиста женска плът, топла и подканяща. Той усети как в него се надига възбудата.
— Вече реших.
— Няма ли да тръгнеш за Лондон утре?
— Не — той сгуши лице в голото й рамо, поглъщайки сладкия мирис на плътта й.
— Ще накарам Шелдрейк да тръгне сутринта и да подготви нещата около случая. Ти, аз и Мередит ще заминем вдругиден. Оставям ти един ден, за да приготвиш багажа.
Аугуста се извърна и го погледна в лицето.
— Значи си съгласен да дойдем с теб?
— Да, сладка моя. Ти все пак си свързана с това разследване. Честно казано, има още една причина, за да дойдеш с мен. Не мога да спя сам.
— Значи ще служа за грейка — каза тя.
— Да, между другото.
— О, Хари, няма да съжаляваш, че си ни взел. Ще се държа прилично, ще бъда образец на женска добродетел. Ще се грижа за Мередит, няма да я изпускам от погледа си. Ще посещаваме само галерии, музеи и театри с научна цел. Аз ще…
— Тихо, любов моя. Не давай празни обещания — прошепна той, обви ръка около шията й, наведе главата й към своята и я целуна, за да я накара да млъкне. Тя въздъхна и се отпусна послушно върху него. Хари плъзна ръка по нощницата и стигнал ръба й, повдигна коприната и бавно започна да гали бедрата й. Ръката му отиваше все по-нагоре. Повдигна леката материя до кръста и сложи ръка между краката й. Когато усети, че е готова, леко разтвори бедрата й, отметна халата си я накара да седне върху него.
— Но, Хари?
— Хайде, мила, пусни ме да вляза — шепнеше той.
— Но какво правиш? Защо тук, а не на леглото?
— О, Боже! Аугуста, мила, пусни ме вътре — Хари почувства как навлиза в нея. Ръцете му я обгърнаха.
Аугуста, забила пръсти в раменете му, сякаш изпълняваше някакъв лудешки танц. Главата й бе отметната назад и косата й падаше чак до кръста.
Хари усети как дълбоко в нея мускулите й се стягат, после се отпускат. Луд огън лумна в него и той цял му се отдаде. Нека изгори в бесните пламъци на любовта! Така, както само един Нортъмбърланд-Болингър би могъл да го направи.
16.
Икономката на лейди Арбътнот посрещна Мередит и Аугуста на вратата. От Шръгс нямаше и следа.
— Господин Шръгс отсъства, мадам. Болен е. И ще боледува още дълго време — обясни жената.
Аугуста се усмихна. Знаеше добре, че след всичко, което се случи между Питър и Клаудия в Дорсет, а и заради задачите, поставени от съпруга й на доверения му приятел, Шръгс никога нямаше да се появи. Трудна и отговорна работа очакваше Грейстоун и Питър.
— Дори и да не се върне вече тук, няма много да чувствам отсъствието му. Ще липсва единствено на госпожата — измърмори икономката, затваряйки вратата. — Двете ли ще влезете при лейди Арбътнот, или малката ще дойде с мен в кухнята да си похапне и да пие чай?
Момичето попита с поглед Аугуста дали ще й разреши да остане.
— Мередит ще дойде с мен — отвърна тя, отваряйки вратата на салона.
— Както кажете, мадам.
Аугуста отвори широко вратата.
— Ето ни и нас. Добре дошла в моя клуб, Мередит. Това е „Помпея“.
Този следобед клубът беше много оживен, макар че сезонът бе към края си. Графинята поздрави приятелките си и се спря да поговори с по-близките. След това се отправи към дъното на салона, където бе седнала Сали. Преди да стигнат до камината, пред тях спря Розалинд Морис.
— О, членовете на „Помпея“ стават все по-млади! — Възкликна тя.
Мередит се изчерви и погледна към Аугуста, сякаш търсеше подкрепата й.
— Една млада дама винаги би искала да разшири кръгозора си. Позволи ми да ти представя дъщеря си. Тя днес е мой гост в клуба.
След като поговориха малко, Мередит и Аугуста продължиха нататък.
Момичето наблюдаваше с широко отворени очи всичко наоколо. Впечатлена бе от картините по стените и дори от масичките, отрупани с разпилени вестници.
— Така ли изглежда клубът на татко?
— Да, приблизително. Само че в него членуват само мъже, а тук — само жени. Постарахме се да създадем почти същата атмосфера, както в мъжките клубове на Сейнт Джеймс стрийт.
— Много ми харесват картините, особено тази — отбеляза Мередит.
— А, това е портрет на Хипатия. Тя се е занимавала с математика и астрономия, живяла е в Александрия.
— Може би и аз ще напиша книга някой ден — Въздъхна Мередит.
— Да, може би.
В този момент те спряха в дъното на салона и видяха Сали, която ги наблюдаваше. Когато Аугуста тръгна към нея, съвсем се обърка. Нямаше и съмнение, че здравето на Сали се влошаваше с всеки изминал ден. Разбира се, тя беше все така елегантна, но прекрасната дреха не можеше да скрие изнемощялото тяло и измъчения поглед. Аугуста щеше да заплаче, но се овладя, за да не разтревожи Сали. Тя се втурна към нея и я прегърна нежно.