Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— О да! — усърдно потвърди камериерката.
— И със сигурност е невероятен любовник! Един ден ще го обикнете, Катрин.
— Никога! — треперейки отвърна Кет.
Елеонор тихо се засмя.
— Той няма да ви остави друг избор.
„Да,“ — каза си на ум кралицата — „тя ще познае любовта.“ И страданието на ревността, както и много други мъки. А може би не. Малко мъже получават дар като Катрин дьо Монтрен. А никой рицар не е бил по-верен, отколкото Монджой на Алиса. Никой не е бил по-верен на Хенри и Ричард. И никой не умее така да омагьоса една жена… Тя се засмя, надявайки се, че ще им бъде дарен щастлив брак. А ако ли не? Тогава поне две големи имения ще се обединят и Монджой ще разполага с необходимата сила и власт да му върне тъпкано на Джон, това невъзможно момче.
— Е, вече приключихме. Катрин, готова ли сте да застанете пред олтара?
— Не!
Елеонор плесна с ръце, смеейки се.
— В залата за гости ви очаква един нетърпелив годеник. Мари, подай ни чашата още веднъж. Господарката ти трябва да я изпие до дъно. Повярвай ми, скъпа моя, тази последна глътка ще ти помогне да намериш верните думи.
Дали пък кралицата не бе права? Във всеки случай, когато, водена от двете жени, напусна стаята си, Кет не се чувстваше вече толкова нещастна. Не й бе непоносим и видът на Монджой в края на стълбището. Това й даде сила, докато мъжът не улови ръката й, не усети стисването на железните му пръсти и не прочете триумфа в сребристосивите очи.
Не виждаше нищо друго. Знаеше, че свещеникът стои пред тях и го чуваше да произнася своите думи. Тогава Монджой стисна пръстите й толкова силно, че момичето извика. Но очевидно бе изрекла това, което очакваха от нея, тъй като церемонията продължи.
Монджой изрече брачната клетва с ясен глас. Кет стисна зъби. Копеле! Значи вече бе негова жена и нищо не можеше да се направи. Но тя никога няма да му позволи да триумфира над нея. Не, не се боеше от него…
Свещеникът ги обяви пред Бог и пред присъстващите за мъж и жена. Монджой се обърна към невестата си. Сребристите му очи пръскаха искри, а чувствените му устни се разтеглиха в злобна усмивка. И тогава той я целуна.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Това не бе нежната, целомъдрена целувка, подхождаща за една току-що омъжена девойка. Устните му толкова страстно се притиснаха към нейните, че дъхът й спря.
— Браво! — сякаш много от далеч дочу смеха на кралицата Кет. Целувката като че ли нямаше да има край и постепенно огънят, изгарящ Дамиан, обхвана кръвта във вените й.
Най-сетне свещеникът се покашля:
— Лорд Монджой…
На графа не му остана време да се тревожи за благоприличието. В параклиса на замъка се втурна един от стражите.
— Към замъка приближават конници, господине… госпожо!
Монджой веднага пусна жена си и се извърна към рицаря.
— Колко далече са?
— Все още доста далече, но вие искахте незабавно да ви уведомя, ако забележа нещо.
— Да, разбира се. Можахте ли да разпознаете цветовете им.
— Мисля, че е принц Джон със свитата си, но от кулата не можеше да се види ясно.
Монджой вече раздаваше заповедите си — бързо и съобразително.
— Мари, отведете господарката си горе. Сър Джеймс, трябвате ми веднага. Елеонор! Слава на небесата, че пристигнахте точно навреме!
— Колко е хубаво да си толкова високо ценен! — смеейки се отвърна кралицата.
Монджой се обърна към присъстващите, предимно хора от свитата му, но също някои от придворните дами на Елеонор и рицарите на Кет.
— Наслаждавайте се на празничната трапеза, скъпи гости! — той понечи да излезе, но съпругата му го спря, разгневена от надменното му държание.
— Ако не ви коства нищо, господине…
Той вдигна вежди изненадан.
— Казах да се качите горе.
— Това е моят дом!
— Все още ли сте решена да пренебрегвате опасността?
— Опасността е тук пред мен.
— Бъдете разумна и се качете с Мари в стаята си.
— Внимавайте, лорд Монджой! Иначе някой ден ще се събудите без арогантния си език.
Смеейки се, той пристъпи една крачка по-близо.
— Вие трябва да се пазите, госпожо. Рицарите ми винаги са готови за шеги. Една моя дума и те с радост ще устроят една традиционна брачна нощ, ще ни качат горе, съблекат и жадно ще наобиколят брачното ни ложе…
Страните на Кет пребледняха.
— Много скоро горчиво ще съжалявате за тази женитба, кълна ви се, Монджой.