Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Трябва да има нещо в тази кола. Колко ще трябва да чакаме още за докладите от лабораторията?
— Днес ще говоря с Джинджър. Но мисля, че още е малко рано.
— Честно казано, трудно ми е да повярвам, че си стигнал дотук само от картината на Ким. Виждал съм я, но съзрях в нея само безсмислени петна. Да се надяваме, че си напипал нещо там. Какво друго можеш да направиш, за да откриеш продавача?
— Ще се обадя на един приятел от Ди Ем Ви — каза Пол. — Не знам дали ще можем да се доберем до списъка на всички каталини, регистрирани на собственици в Тахо през последните три години. Сега в Ди Ем Ви действат бързо заради компютрите, но за преди три или четири години — просто не съм сигурен. И още, ще се обадя отново на всички гаражи, за да проверя дали някъде не са работили с каталина. Просто е невероятно, как такава голяма кола с перки може да обикаля наоколо дълго време и да не бъде забелязана от някой монтьор или бензинджия.
— А ако не узнаеш нищо?
— Ще го издухаме, приятелю.
Хелоуел разтърка очите си с юмрук като малко дете, което се опитва да се събуди от кошмар. Разбираше, че шансовете им намаляват и че и този път може би няма да успеят. Пол мерна златната халка, която той все още носеше на лявата си ръка.
Мислеше за това, което след малко трябва да каже и реши, че няма лесен начин да го направи.
— Трябва да се върна тази вечер в Кармел — каза той. — Една седмица беше максимумът, който можех да ти отделя, за да се ориентирам на място, без да се занимавам с нищо друго. Наистина си мислех, че ще мога да реша задачата за една седмица. Би могла да се реши, но… Не съм сигурен кога ще мога да дойда пак тук.
— Правораздаването загуби много, когато ти се отдаде на частна практика, Пол. Ако някой път решиш да се върнеш обратно в системата, можеш да разчиташ на мен. — Той се опита да се усмихне, но усмивката му се превърна в нещо друго. — Ще се обадя на Нина.
— Направи го. Нали знаеш, любовта е като пушка — първо трябва да натиснеш спусъка.
Колиър тъкмо си беше тръгнал, когато администраторът на хотела се обади, за да предаде на Пол спешно съобщение от госпожа Рейли за среща на място, наречено „Хепи Хоумстед“ Името предполагаше келнерка, при това с колосана престилка, може би искаше да закусва с един колега и приятел. Той щеше да го понесе. Докато си обуваше обувките, си подсвиркваше.
В прекрасната утрин Нина чакаше на уреченото място, а именно главния вход на гробищата. Носеше тъмни очила, веждите й бяха смръщени, а стаената й чувственост бе подчертана предателски от строгата кройка на костюма й. Сърцето му подскочи, като я видя и той си напомни строго, че тя е работохоличка, дебела глава, която бе имала дързостта да откаже предложението му. Щом го видя, тя му махна и се запъти към него. „Спокойно, моето момче, помисли си той, те всички правят така с бедрата си, когато ходят. Помни, че в този хубав череп се помещава свръхразвит мозък, мозък, който държи хормоните под контрол, в случай че решат да правят каквото си искат“.
— Дойде — каза тя. — Липсваше ми. — Повдигна се на пръсти и го целуна по бузата, която пламна като опърлена от огън.
— И без това трябваше да мина оттук — каза той. — Значи това е „Хепи Хоумстед“? Какво ще правим тук? Какви са тези патрулни коли отпред?
— Служителят по поддръжката е дошъл тук в седем часа и е видял, че земята на един от гробовете е разровена. Обадил се на шефа си и после в полицията.
— Разровена?
— Някой е разровил гроба. Ковчегът не е докоснат, освен дето е… отворен.
— Уа! Чие е тялото?
— На един човек, който се казва Рей де Биърс.
— А! Онзи, когото го удари мълнията в деня, когато ти и Колиър изкачвахте Талак?
— Много неща станаха оттогава, Пол. Защитавах ответната страна при един иск, подаден от бащата на Рей за ексхумация на тялото. Онзи ден бяхме в съда и се пазарихме до припадък.
— Кой спечели иска?
— Никой. По средата на спора моята клиентка се отметна от решението си и ми даде инструкции за отказ от несъгласието, но аз не го направих и вместо това успях да отложа цялата работа с една седмица. Куентин де Биърс, бащата на Рей, побесня при тая маневра от моя страна.
— Мислиш, че Де Биърс е направил това?
— Не знам какво да мисля. Той щеше да спечели, защото моята клиентка нямаше повече да се бори с него. Но вероятно щеше да му се наложи да почака няколко дни, докато излезе разрешението. Може да е помислил, че клиентката ми пак ще промени намеренията си и да е решил да вземе нещата в свои ръце. Направо съм смаяна. Помислих, че няма да е зле да говоря с един трезвомислещ човек и ти се обадих.
— Такъв съм си аз, трезвомислещ колега — каза Пол. — Хайде, води.