Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Грейс нарочно понижи глас почти до шепот, знаейки, че така ще принуди Марк Уорън също да говори по-тихо:
— Господин Уорън, нямам нищо общо с пътна полиция. Тук съм, защото се опитвам да помогна.
Марк се наведе по-близо до него, напрягайки се да го чуе.
— Съжалявам, не ви чух. Какво казахте?
Със същия умишлено тих тон детективът отговори:
— Когато бях в полицейския колеж, ни строяваха за парад и ни проверяваха. Бях излъскал катарамата на колана си така, че блестеше като огледало. Директорът ме накара да сваля колана си и да покажа задната му част пред всички. Изобщо не го бях лъскал отвътре и се засрамих. Това ме научи на ценен урок — не само онова, което виждаш, е важно — той изгледа Марк изпитателно.
— Какво тошно трябва да значи това?
— Оставям ви да размишлявате над това, господин Уорън, следващия път, когато ви мият беемвето.
След което се обърна и се отдалечи.
47
Седнал в колата си, докато дъждът барабанеше по предния прозорец, Грейс беше потънал в дълбок размисъл. Толкова дълбок, че минаха няколко минути, преди да забележи фиша за глоба за неправилно паркиране под чистачката.
Копелета.
Излезе от колата, дръпна фиша и го извади от целофанената му опаковка. Трийсетачка, задето е пресрочил с пет минути времето на ваучера — а нямаше никакъв шанс да го представи за служебен разход. Началникът беше наложил строги ограничения на тази практика.
Надявам се, че ще го оцениш, господин Брансън, докато се забавляваш в Солихъл. Той направи гримаса и захвърли фиша на земята с отвращение. Мислите му отново се върнаха към Марк Уорън. После пет години назад, към двуседмичния курс по съдебна психология, който бе изкарал в тренировъчния център на ФБР в Куантико, Вирджиния. Той не беше достатъчен, за да стане специалист, но там бе научил да цени инстинктите си и да разбира езика на тялото.
А езикът на тялото на Марк Уорън беше абсолютно сбъркан.
Беше загубил четирима близки приятели. Съдружникът му бе изчезнал и вероятно бе мъртъв. Много вероятно. Трябваше да е в шок, вцепенен, съсипан. Не и ядосан. Беше прекалено рано за гняв.
А беше забелязал и реакцията му за колата. Очевидно беше засегнал някакъв нерв.
Не знам каква игра играете, господин Уорън, но ще се постарая да разбера.
Взе мобилния си телефон, набра номер и зачака. В събота следобед очакваше да се свърже с телефонен секретар, но вместо това чу глас. Женски. Мек и сърдечен. Невъзможно беше да се отгатне по гласа й с какво си изкарва прехраната.
— Градска морга на Брайтън и Хоув — каза тя.
— Клео, обажда се Рой Грейс.
— Привет, Рой, как си? — обикновено изисканият тон на Клео Мори сега звучеше доста закачливо.
Неволно Грейс започна да флиртува с нея по телефона.
— М-да, добре. Впечатлен съм, че работиш в събота следобед.
— Мъртвите не знаят кой ден от седмицата е — тя се поколеба. — Не мисля, че и живите кой знае колко ги е грижа. Поне повечето от тях — добави след кратък размисъл Клео.
— Повечето от тях?
— Струва ми се, че повечето живи хора в действителност не знаят кой ден от седмицата е — създават впечатлението, че знаят, но всъщност не е така. Не мислиш ли?
— Това е твърде тежка философия за един мокър съботен следобед — отвърна Грейс.
— Ами аз правя магистратура по философия в свободния университет, така че трябва да упражнявам аргументите си върху някого — а не получавам кой знае каква реакция от хората тук.
Грейс се засмя.
— Как си?
— Добре.
— Звучиш малко… унила.
— Никога не съм била по-добре, Рой. Уморена съм, това е всичко. Цяла седмица съм тук сама. Недостиг на персонал — Дъг е в отпуск.
— Онези младежи, които загинаха във вторник вечерта — още ли са в моргата?
— Тук са. Както и Джош Уокър.
— Онзи, който умря в болницата след това?
— Да.
— Трябва да дойда и да ги погледна. Удобно ли е сега?
— Никъде няма да ходят.
Грейс винаги се забавляваше с черния й хумор.
— Ще съм при теб след десетина минути — каза й той.
Движението в събота следобед беше по-натоварено, отколкото бе очаквал, така че минаха близо двайсет минути, преди да влезе в натовареното кръгово, откъдето зави надясно покрай табела с надпис „Градска морга на Брайтън и Хоув“ и мина през порти от ковано желязо с тухлени колони. Те непрекъснато стояха отворени, двайсет и четири часа. Сякаш символизираха, помисли си той, че мъртвите не се съобразяват с работно време.
Грейс познаваше това място прекалено добре. Беше безлична сграда с ужасяваща атмосфера. Дълга, едноетажна, със сива каменна облицовка на стените и покрит навес за паркиране от едната страна, достатъчно дълъг да поеме линейка или голям микробус. Моргата беше транзитна спирка в еднопосочното пътуване към гроба или пещта за кремация за хора, умрели внезапно от насилствена или необяснима смърт — или от някаква скоротечна болест като вирусен менингит, при която аутопсията би помогнала с нещо на медицината.