Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Въпреки това аутопсията беше крайната деградация. Човешко същество, което само преди ден-два е ходело, говорело, четяло, правило любов — бива разрязвано и изкормване като прасе на касапска маса.
Не искаше да мисли за това, но не можеше да прогони мислите си, беше виждал прекалено много аутопсии и знаеше какво се случва. Обелват скалпа, изрязват дупка в черепа, за да извадят мозъка и да го нарежат на парчета. Отварят гръдния кош, изваждат всички вътрешни органи, нарязват ги и ги претеглят, като някои от тях изпращат за патологичен анализ, а останалите натъпкват в бяла найлонова торба и напъхват в трупа като пилешки дреболии.
Паркира зад малка синя спортна кола, за която предположи, че е на Клео, и бързо тръгна в дъжда към входа, където позвъни на звънеца. Синята врата с матиран прозорец изглеждаше като взета направо от някоя къща в предградията.
Малко след това Клео Мори я отвори със сърдечна усмивка. Беше я виждал много пъти, но така и не успя да свикне с усещането за противоречие, което предизвикваше тази изключително привлекателна млада жена, наближаваща трийсетте, с дълга руса коса, облечена в зелена хирургическа престилка, с мушамена зелена препаска отпред и бели гумени ботуши. С външността си тя спокойно би могла да е модел или актриса, а с ума си можеше да има каквато кариера си пожелае, но бе избрала тази. Регистрираше трупове, подготвяше ги за аутопсия, почистваше след това и се опитваше да предложи нищожна утеха на изпадналите в шок семейства на покойниците, които идваха да идентифицират телата. А през повечето време работеше тук сама.
Миризмата както винаги моментално връхлетя Рой, онази противно сладникава смрад на дезинфектант, която се бе просмукала в цялото място и от която червата му се бунтуваха.
Поеха вляво от тясното антре и влязоха в погребалното бюро, което служеше и като приемна. Беше малко помещение с духаща печка на пода, розови стени, розов килим, редица столове за посетители, поставени под ъгъл, и малко метално бюро, на което стояха три телефона, купчина малки кафяви пликове, върху които бяха напечатани думите „Лични вещи“, и голяма книга в зелено и червено с надпис „Регистър на моргата“, изписан със златни печатни букви.
На стената имаше вградена лампа за гледане на снимки, както и редица от рамкирани сертификати от „Обществено здраве и хигиена“, както и един от „Британски институт на балсаматорите“ с името на Клео Мори, вписано отдолу. На другата стена имаше монитор за наблюдение на охранителните камери, който показваше в непрекъсната, бързо сменяща се последователност изглед от предната част, от задната, сетне от всички страни на сградата и накрая близък план на входа.
— Чаша чай, Рой?
Светлите й сини очи се задържаха върху неговите само секунда повече от необходимото. Усмихнати очи. Невероятно сърдечни очи.
— С удоволствие бих изпил чаша чай.
— „Инглиш Брекфаст“, „Ърл Грей“, „Дарджилинг“, китайски, лайка, мента, зелен?
— Мислех, че това е морга, а не закусвалня — удиви се той.
Тя се засмя.
— Предлагаме и кафе. Еспресо, лате, колумбийско, мока…
Той вдигна ръка да я прекъсне.
— Обикновен следобеден чай ме устройва.
— Пълномаслено мляко, обезмаслено, с лимон…
Той вдигна и двете си ръце.
— Каквото мляко имаш отворено. Джо още ли не е дошъл?
Беше помолил Джо Тиндал също да присъства.
— Не още, искаш ли да го изчакаме?
— Да, налага се.
Клео включи електрическия чайник и изчезна в съблекалнята отсреща. Докато чайникът завря, тя се върна със зелена престилка, сини шушони, маска за лице и бели латексови ръкавици, които му подаде.
Грейс се облече, а Мори направи чая му и отвори кутия с бисквити. Той взе една и я захапа.
— Значи си тук съвсем сама цяла седмица? Не падаш ли духом? Без разговори?
— Непрекъснато съм заета — имаме по десет трупа на седмица. От Ийстбърн щяха да изпратят човек от тяхната морга, но те също са много заети. Сигурно има нещо по-особено в последната седмица на май.
Грейс нахлузи маската през главата си и я остави да виси под брадичката си; младите мъже бяха мъртви отскоро и разложението още не бе засегнало телата им, знаеше той от опит.
— Близките и на четиримата ли дойдоха?