Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

ТИРИОН

Евнухът влезе. Тананикаше си нещо неразбрано. Беше облечен в пищния си халат с цвят на зряла праскова и ухаеше на лимон. Като видя седналия до камината Тирион, млъкна и замръзна.

— Милорд Тирион. — изцвърка гласецът му, прекъснат от нервен кикот.

— А, помниш ме все пак. Вече бях започнал да се чудя.

— Колко прекрасно е, че изглеждате толкова здрав и укрепнал. — Варис се усмихна с най-мазната си усмивка. — Макар да призная, не съм и помислял, че ще ви намеря в скромната си обител.

— Скромна е. Всъщност прекалено скромна. — Тирион беше изчакал, докато баща му повика Варис, преди да се шмугне в покоите му, за да го навести. Стаите на Варис бяха малки и обзаведени оскъдно — три килии без прозорци под северната стена. — Бях очаквал да намеря кошове със сочни тайни, с които да убия времето, докато чакам, но тук и един свитък не може да се намери. — Беше претърсил и за тайни входове — знаеше, че Паяка винаги влиза и излиза невидим, но и те му убягнаха. — Но пък намерих вода в каната ти, богове милостиви — продължи той. — Спалнята ти не е по-широка от саркофаг, а леглото… наистина ли е от камък, или само на пипане изглежда така?

Варис притвори вратата и я залости.

— Мъчат ме болки в гърба, милорд, и предпочитам да спя на твърдо.

— Мислех, че си човек на пухените постели.

— Пълен съм с изненади. Вие да не би да ми се сърдите, че ви изоставих след битката?

— Напротив. Кара ме да мисля, че си член на семейството ми.

— Не беше от липса на обич, милорд. Но съм толкова деликатно устроен, а вашият белег е толкова ужасен, че… — С потръпването преигра. — Горкичкият ви нос…

Тирион потърка раздразнено раната.

— Може би трябва да си поръчам нов, от злато. Що за нос би ме посъветвал да си сложа, Варис? Някой като твоя, да подушва всички тайни? Или да кажа на златаря, че искам нос като на баща ми? — Усмихна се. — Благородният ми отец се труди толкова усърдно, че вече почти не мога да се видя с него. Кажи, вярно ли е, че връща Великия майстер Пицел в малкия съвет?

— Вярно е, милорд.

— На милата си сестричка ли трябва да благодаря за това? — Пицел беше подлога на сестра му. Тирион го беше лишил от пост, от брада, от достойнство и го беше хвърлил в една черна килия.

— Съвсем не, милорд. Благодарение на архимайстерите в Староград, онези, които решиха да настоят за възстановяването на Пицел на основание, че само Конклавът им може да издига и сваля един Велик майстер.

„Проклети глупаци“ — помисли Тирион.

— Като че ли си спомням, че палачът на Мегор Жестокия е свалил трима от тях с брадвата си.

— Съвсем вярно — каза Варис. — А вторият Егон е нахранил любимия си дракон с Великия майстер Герардис.

— Уви, нямам си дракон. Май трябваше да натопя Пицел в адски огън и да го запаля. Дали Цитаделата щеше да го предпочете?