Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Значи не мога да предпазвам Хари в двореца.
— И не трябва. След като веднъж той стане Първи министър, ти ще можеш да минаваш с него през детекторите им. Те ги използват само за много важни случаи.
— Значи, докато е Първи министър…
— … го заплашва максимална заплаха.
— Много добре, ще се фокусирам върху Хари. Бих предпочела да оставя онези симулации на тебе.
— Боя се, че те и Сарк ще ми създадат достатъчно работа. Ходих в колизея в сектора Джунин и ги видях как полудяха. Темата за бракмите продължава да възпламенява хората — точно както искаме.
— Тези бракми — без съмнение те няма да стигнат нашите равнища на познание?
Устата му трепна само веднъж.
— А защо не?
— Под човешко ръководство?
— Те бързо могат да ни станат съперници.
— И тогава великите ни планове…
— Ще идат на боклука.
— Тази перспектива не ми харесва — рече тя и се изчерви.
— Древните табута, които нашият род толкова се мъчи да внедри, се пропукват, може би завинаги.
— А какво казва твоята… нашата теория на историята?
— Все още не е толкова добра, че да може да каже нещо. На фона на социална стабилност, на каквато тази Империя се е радвала толкова дълго, симулациите бяха дестабилизиращи.
Сега? Никой не знае — ни човек, ни робот. Всички параметри се ускоряват. — Лицето му се отпусна, загуби всякакъв цвят и мускулен тонус, сякаш от огромна умора. — Трябва да прехвърлим нещата, доколкото можем, на тях — на човеците.
— На Хари.
— Най-вече и особено на него.
Част трета
Телесна политика
ФОНДАЦИЯ, РАННА ИСТОРИЯ-… първите публични намеци за психоисторията като възможна научна дисциплина се появяват през зле документирания период на политическия живот на Селдън. Макар и император Клеон да залага много на нейните възможности, политическата класа смята психоисторията за чиста абстракция, ако не и за шега. Това може да се дължи и на маневрите на самия Селдън, който, когато говори, никога не нарича тази дисциплина с името, с което я е нарекъл. Дори и на този ранен етап той като че ли е осъзнал, че широко разпространеното познание за психоисторията и всяко движение, основаващо се на нея, ще има малък успех в предсказанията, тъй като тогава мнозина ще имат възможност да действат така, чеда оспорят предсказанията или да се възползват от тях. Някои осъждат Селдън като „себичен“, задето „криел“ психоисторическия метод, но трябва да не забравяме изключително хищническите нрави, характерни за политическия живот през тези години на упадък…