Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Как е разбрал за мен?

— Чете вестници, гледа телевизия. Нали ги знаеш адвокатите? Вчера бях в кантората му, забил беше нос в първата страница на вестника с твойта снимка. Разказах му за двама ни и той направо се побърка. Вика, че твойто дело трябва да е негово. Обещах му, че ще помогна.

— И затова си тук?

— Точно така. Каза, че познава хората, които ще те откачат.

— Кои са те?

— Доктори, психиатри, какви ли не. Той ги знае всичките.

— Ама те искат пари.

— Аз ще платя бе, Карл Лий! Ти мен слушай! Всичко ще платя. Ще имаш най-добрите адвокати и доктори, които могат да се купят, а старият ти приятел Котарака ще оправи сметката. За пари грижа нямай!

— Но аз си имам добър адвокат.

— На колко е години?

— Около трийсет.

— Че той е хлапе, бе! — изблещи очи Котарака. — Дето се казва, още не си е доучил. Маршарфски гони петдесетте, оправил се е с повече дела за убийство, отколкото твойто момче ще види някога. Става дума за живота ти, приятелю. Не го оставяй в ръцете на новобранец.

Изведнъж му се стори, че Джейк е ужасно млад. Но пък на делото на Лестър беше още по-млад.

— Слушай, Карл Лий, през главата са ми минали много дела, тая работа е сложна и усукана. Една грешка, и отиваш по дяволите. Ако тоя хлапак пропусне само една хватка, може да е решаващо — живот или смърт. Не бива да рискуваш с някой младок и да трепериш дали няма да обърка конците. Една-единствена грешка — Котарака щракна с пръсти, за да подсили ефекта, — и хайде в газовата. При Маршарфски грешка няма.

— А той ще работи ли с моя адвокат? — попита с надеждата за някакъв компромис Карл Лий.

— Не! В никакъв случай! Той не прави комбина е никого! Няма нужда от помощ. Твоят хлапак само ще му се пречка.

Карл Лий опря лакти на коленете си и заби поглед в пода. Хиляда долара за доктор беше невъобразима сума. Не разбираше нуждата от доктор, защото в оня момент не се чувстваше луд, но очевидно без доктор нямаше да мине. Всички мислеха така. Хиляда долара за някакъв незнаен доктор. А Котарака предлагаше най-доброто, което можеше да се купи с пари.

— Хич не ми е приятно да постъпвам така с моя адвокат — измънка тихо той.

— Човече, не ставай глупав — скара му се Котарака. — Ти гледай да оправиш себе си, а тоя хлапак го прати по дяволите. Сега не е време да ревем, че сме засегнали нечии чувства. Той е адвокат, остави го. Все ще го преживее.

— Но аз вече му платих…

— Колко? — попита Котарака и щракна с пръсти към Малкия.

— Деветстотин.

Малкия измъкна една пачка и Котарака отброи девет стодоларови банкноти, след което ги натъпка в джобчето на ризата на Карл Лий.

— Ето и за децата — рече той, издърпа още една от хиляда долара и я натъпка при останалите.

Пулсът на Карл Лий се ускори при мисълта за банкнотите, които покриваха сърцето му. Усети ги да помръдват в джобчето и нежно да прилепват към тялото. Искаше му се да погледне голямата банкнота и да я стисне в ръка. „Храна, помисли си той, храна за децата.“