Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Избраха дървета, отсякоха ги, окастриха ги и направиха от тях греди, талпи и дъски. Мостът, неподвижен на десния бряг на Благодарност, щеше да бъде свободен на левия й бряг, за да може да се дига и спуска с помощта на противотежести както при шлюзовете.
Ясно е, че работата беше огромна и ако се проведеше умело, изискваше и известно време, тъй като Благодарност беше широка осемдесет стъпки. Трябваше да забият колове на дъното на реката, за да лежи на тях неподвижната част на моста, да направят набивачка, за да набият тия колове, които щяха да образуват два свода и да позволят на моста да издържа тежки товари.
Построяването на моста над Благодарност трая цели три седмици и преселниците работеха непрестанно. Обядваха на самото място — времето беше прекрасно, и се прибираха в Гранитния дом само за вечеря.
На 20 ноември мостът беше привършен. Подвижната му част, уравновесена с противотежести, се движеше лесно и само с леко усилие можеше да се дигне. Когато мостът се дигнеше, между шарнира и последната му напречна греда имаше двадесетина стъпки, достатъчна ширина, която животните не можеха да прескочат.
Първата нива, засята с едно-едничко зърно, даде богат плод благодарение грижите на Пенкроф. Израснали бяха десет класа, както беше казал инженерът, и понеже всеки клас имаше по осемдесет зърна, преселниците се бяха сдобили с осемстотин зърна за шест месеца и можеха да разчитат на две жетви годишно.
Запазиха за всеки случай петдесет зърна, а останалите щяха да засеят във втората нива също така грижливо, както засяха и едничкото зърно.
Разораха нивата, оградиха я със здрава, висока ограда със заострени колове, така че животните трудно можеха да я прескочат. А за птиците богатото въображение на Пенкроф беше измислило такива кречетала и страшни плашила, че те бяха достатъчни, за да ги прогонят. Посяха седемстотин и петдесет зърна в правилни бразди и оставиха природата да се грижи за тях.
На 21 ноември Сайръс Смит започна да очертава трапа, който щеше да бъде западната граница на възвишението, от южния край на езерото до завоя на Благодарност. Трябваше пак да приготвят нитроглицерин и той свърши цялата работа. Разбиха скалистия бряг на езерото, водите се спуснаха в новото корито, като образуваха малка рекичка — нарекоха я река Глицерин и тя стана приток на Благодарност.
Към средата на декември всичко беше окончателно привършено и възвишение Обзор — неправилен петоъгълник с четири мили обиколка, — оградено с воден пояс, стана напълно непристъпно.
През декември беше много топло. Но преселниците не искаха по никой начин да преустановят работата си и понеже се налагаше да си направят бързо курник, заеха се с него.
Излишно е да споменаваме, че след като оградиха напълно възвишението с вода, пуснаха бай Юп на свобода. Той не се отделяше от господарите си и не проявяваше никакво желание да бяга. Беше кротко животно, но много силно и извънредно пъргаво. Използваха го вече за някоя и друга работа: носеше дърва и превозваше камъните, които бяха измъкнали от коритото на река Глицерин.
Курникът зае една площ откъм двеста квадратни ярда на югоизточния бряг на езерото. Заградиха го с ограда и построиха най-различни навеси за птиците, които щяха да живеят там. Изплетоха колиба от клони, разделиха ги на клетки и те очакваха вече само обитателите си.
Първи бяха двойка танамуси, които скоро излюпиха много пилета. Дружина им станаха пет-шест патици от брега на езерото. Някои от тях бяха от китайската порода, които разперват крилете си като ветрило и по блясъка на пъстротата на перата си не отстъпват на златните фазани. А пеликаните, рибарите, водните кокошки сами дойдоха на брега в курника и целият тоя малък свят след спорове, кавги, крясъци и кудкудякания най-подир се примири и стана достатъчен за бъдещата прехрана на колонията.
За да пренесат балона в Гранитния дом преселниците се заловиха да направят тежката си кола по-лека и по-удобна. Имаха си кола, но нямаше кой да я тегли.
— Право да ви кажа — обади се Пенкроф, — някое впрегатно животно ще ни бъде от голяма полза, докато господин Сайръс благоволи да ни построи някоя парна кола или дори локомотив, защото един ден ние ще имаме железница от Гранитния дом до Порт Балон с отклонение до планината Франклин!
Един ден, на 23 ноември, Наб се развика, а Топ залая още по-силно от него. Преселниците, които работеха в Комините, изтичаха веднага от страх да не се е случило някое нещастие.