Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
Братята се поздравиха сърдечно. На един страничен бюфет имаше бутилки вино. Интендантът напълни две чаши и след като бяха изпразнени, каза:
— Ти ме изненада радостно, още повече че не ми се беше обадил за идването си. Тук ли смяташ да поработиш?
— Не. Не искам да навлизам в твоя периметър.
— Много разумно от твоя страна. Да не си тръгнал с трупата си на турне?
— Да. Искаме да дадем представление в Роленбург. Чу ли, че се сдобих с цирк?
— Да. Сега стана най-сетне директор! Колко време ще останеш тук?
— Само до утре. Трупата ми още не е така добре сплотена, следователно присъствието ми е наложително.
— Имаш ли добра работна сила?
— Много съм доволен.
— Висша езда? Дресура на коне?
— От всичко по малко. Имам отлични клоуни дори една исполинска дама.
— Как? Какво? Представяш се с исполински дами?
— Защо не?
— Не е ли доста посредствено?
— Никак дори. Публиката е едно многоглаво същество и всяка глава иска да бъде удовлетворена. Един добър съдържател на ресторант трябва да има стриди и хайвер за гастрономите и ракия и сирене за надничарите. Така и аз трябва да се грижа за задоволяване всички направления на вкуса. Впрочем моята исполинка действително си заслужава да се види.
— Как се казва?
— Аврора.
— Много зазоряващо се име! А как се казва в действителност?
— Аврора е истинското й име. Цялото е Аврора Борман.
— По дяволите! Да не би да е роднина на така наречения исполин Борман?
— Да. Той е неин брат. Един друг брат е също артист — акробат-въжеиграч и атлет, мисля. Тези Борман сякаш принадлежат на отколешните времена, когато великаните са обръщали планини и изпивали цели реки. Аврора работи много добре. Носи ми пари горе-долу колкото моята Тау-ма.
— Тау-ма? Какво е това?
— Не знаеш ли?
— Не.
Цирковият ездач си наля чаша вино, изпи я и каза:
— Братко, съжалявам те!
— Защо?
— Претендираш да си звезда на небосклона на изкуството, а дори не знаеш какви изкуства има!
— Я стига! Аз никога не съм чувал тази непозната дума.
— Аз също не знам от какъв език произхожда.
— И какво трябва да се разбира под това?
Цирковият ездач се надигна, зае позата на глашатай и се провикна:
— Дами и господа-а-а-а-а, наса-а-а-ам, наса-а-а-ам! Ту-у-у-ук ще можете да видите Тау-ма, най-голямото чу-у-у-удо на света-а-а-а! Една мла-а-ада, при-и-иказно красива дама-а-а, чието тяло-о-о се състои само-о-о от горна ча-а-аст и няма нито-о-о-о коре-е-ем, нито-о-о-о крака-а-а-а!
— Стига! Стига! Не се намираме на някой събор или състезание на стрелци! — предупреди интендантът. — Естествено работата е лъжа?
— Лъжа? Какво искаш да кажеш с това?
— Е, тази дама въобще не съществува, нали?
— Охо! Съществува си.
— Само с горната част от тялото?
— Само с горната част.
— И без корем и крака?
— Без, без.
— Тогава това сигурно е някоя картина или торс от дърво, гипс или някакъв друг материал?
— Не. Тау-ма е жива.
— Глупости!
— Казвам ти, тя е жива!
— Вижда и чува?
— Да.
— И говори?
— Естествено!
— Яде и пие?
— Дори с най-голям апетит, когато, разбира се, има какво.
— Тогава тя действително е най-голямото чудо на света.
— Да, така е. Тя ми е донесла повече пари, отколкото всичките ми дресирани коне и кучета!
— Но как може да живее без корем?
— Това е именно чудото!
— Как може да яде и пие?
— Та това си е част от живота! Не може да гладува и жадува, я!
— Но щом яде и пие, нали трябва и да го смила?
— Тя го прави.
— С какво? Нали няма стомах?
— Охо! Горната част от трупа достига дотам, където талията преминава в хълбоците.
— Останалото липсва?
— Да.
— Но тогава тя няма нито черва, нито далак, бъбреци и другите там карантии?
— Да, това действително е ужасно! — ухили се цирковият ездач.
— Как може да смила?
— Е, първата част от смилането, доколкото това касае горната част на трупа, може да се наблюдава. Виждаш я как яде, пие, дъвче и поглъща. Втората част обаче не се извършва публично.
— Непонятно!
— Така казват всички зрители, макар че аз позволявам на всеки да си го изясни.
— Как? Човек може да я изследва? Не само с очи, но и с ръце да се убеди, че долната част от тялото липсва?
— Разбира се!
— Е, братко, ако ти наистина притежаваш такова чудо, трябва да си милионер. Къде го намери това същество?
— Само дойде при мен. Реализирах огромни приходи. И Тау-ма стана горда и претенциозна. Поиска дори да дели с мен, а когато отказах, офейка, забягна в нощната мъгла.
— Изфиряса?
— Буквално побягна, тъй като нямаше никаква възможност да отпътува.