Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Дяволите да те вземат! Мислех, че няма долна част на тялото?
— Тя действително й липсва напълно.
— И въпреки това е побягнала?
— Да, през девет баира!
— Но за бягане не трябва ли човек да има крака?
— Не е нужно да ми го споменаваш, та това го знае всяко дете, прескъпи ми братко!
— Сега ще те изхвърля през вратата, въпреки че си ми добре дошъл! Ако твоята Тау-ма е побягнала, трябва все пак да има крака!
— Естествено, че има!
— А преди малко нямаше?
— Нито следа!
— Значи й израстват?
— Да. Тя има и няма крака. Между тези два факта има само един интервал от няколко минути или дори само секунди. Както казах, тя ми офейка. Сега трябва да я заменя с нова, друга Тау-ма.
— Мислиш, че съществуват повече такива същества?
— Милиони!
Интендантът наистина беше съвсем слисан. Той зяпна и се вторачи в брат си. Онзи се изхили високо и попита:
— Ти май си загуби ума, както и аз моето световно чудо?
— Почти съм склонен да го кажа.
— Е, дръж го здраво, иначе няма да можеш да проумееш това чудо, въпреки че съм готов да ти го обясня.
— Наистина не знам къде съм. Ако тази Тау-ма действително съществува, а не само в твоята фантазия, едва ли друг човек може да поражда по-голяма завист от теб. Парите трябва просто да се стичат към теб. Иначе добре ли е оформена?
— Нали ти казах, че е красавица!
— Но как стоят нещата с духа, разума?
— Напълно задоволително! Тя пише, чете и отговаря правдиво на въпросите.
— Без чужда помощ?
— Без чужда помощ, тъй като е едно интелигентно същество с много добри духовни заложби.
Интендантът поклати глава и каза:
— Сега вече отказа!
— Кой? Умът ти?
— Да.
— Е, ще му се притека на помощ. Признавам, че в цялата тая история има малко финес.
— А-а, значи все пак номер?
— Не точно. Та нали всеки може да се убеди, че долната част на тялото липсва. Вярно, всичките тези хора като че не знаят къде да я търсят тая долна част.
— Е, че къде другаде, освен под горната?
— Тя обаче не е там.
— Но не и над трупа!
— Не.
— Или на гърба!
— Също не. Туа-ма седи, по-точно стои на една люлка, тъй като за сядане й липсва долната част на тялото.
— С талията?
— Да. Разрежи един човек по средата и сложи горната половина на една люлка. Ето, така изглеждат нещата.
— Хм-м! Сега отгатвам какъв е номерът.
— Е, какъв?
— Люлката е фиктивна?
— О, не. Тя наистина си виси от тавана. Всеки зрител може да я огледа и опипа.
— И също се движи?
— Да. Виси неподвижно или се движи — точно както иска публиката.
— И тоя полутруп се движи заедно с нея? Сиреч кандилка се насам-натам?
— Естествено! Всеки зрител може да гледа или пипа под люлката, за да се убеди, че действително е налице само горната част от тялото.
— Долната липсва под люлката?
— Да.
— Това не е във възможностите на човека!
— Ох, умни, учени люде, колко сте глупави всъщност, колко глупави! В случая няма измама в истинския смисъл на думата, но може да се говори за оптическа илюзия.
— Бих желал да го оспоря.
— Защо?
— Ако човек стои толкова близо, че може да попипа под люлката, то една оптическа илюзия въобще не е възможна.
— Нещата с твоята физика явно доста куцат. Тук не се иска да си Нютон или Хумболт, за да схванеш фокуса.
— Значи работата е все пак фокус?
— Да, разбира се!
— Долната част от тялото си е налице?
— Да.
— Но нали човек не може да я напипа под люлката!
— Защото тя не е там.
— Невъзможно! Няма как да разрежеш едно живо човешко тяло и да сложиш горната половина на някоя люлка, а долната да замъкнеш някъде отзад.
— За разправяне изобщо не става дума. Естествено, в мой интерес е никой да не разбере как става тоя номер, но на теб мога да ти го обясня.
— Наистина те моля да го направиш. Твоята Тау-ма следователно е една напълно нормално израсла и цялостно оформена личност?
— Да. Всяка жена може да се появи като Тау-ма. Представи си една малка, тясна, но много дълбока сцена, в преден план на която виси най-обикновена люлка — една дъска с въжета или синджири. Сцената е тапицирана с черен плат и неосветена, значи тъмна. Но предната част, там, където се намира люлката, е силно осветена. И каква е сега последицата от тази голяма осветеност на предната част?
— Че задната изглежда толкова по-тъмна.
— Правилно. Напълно невъзможно е да се види какво има зад люлката.
— Аха! Там се намира долната част на тялото?
— Да.
— Но как? В какво положение?
— Много просто. В действителност има не една, а две люлки. Първата е ярко осветена, а задната не може да се види в тъмнината. На предната лежи горната част на тялото, а на задната — долната.