Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Подробното изучаване на документите за известно преме донякъде ме успокои. Доколкото СИС формално по можеше да се занимава с разузнавателна работа в САЩ, изучаването на фактите, изясняващи източника на изтичане на информация, беше в ръцете на ФБР. Трябва да кажа, че ФБР извърши огромна работа, резултатът от която беше колосално количество напразно из-писани листове. Нито сътрудниците на ФБР, нито англичаните не се досетиха, че в този работа може да бъде замесен дипломат, при това дипломат от достатъчно висок ранг. Разследването беше съсредоточено върху недипломатическия персонал на посолството, особено върху местните хора, които бяха приети на работа като чистачки, портиери, низши служещи и др. Например на една чистачка, на която баба й бе латишка, беше посветен доклад от 15 страници, пълен с ненужни подробности за самата нея, нейното семейство и приятелите й, за нейния личен живот и навици. Това свидетелствуваше за огромните ресурси на ФБР и за това, колко безполезно те се пилееха. Стигнах до извода, че няма нужда от бързи действия, обаче е необходимо делото да се следи напрекъснато. Във всеки случай непременно трябваше да се вземат решителни мерки, преди да напусна Вашингтон. Един бог знае къде след това ще ме назначат.
Преди отпътуването ми от Лондон ме извика шефът. Той беше в превъзходно настроение и ме забавляваше, като разказваше най-любопитни случаи за отношенията между английското и американското разузнаване през годините на войната. Тези разкази се оказаха не просто празни възпоминания. Шефът ми съобщи, че новината за моето назначение в САЩ явно е разстроила Хувър. Тогава ме смятаха за доста високопоставен сътрудник на службата. На Дуайър (съвсем незаслужено) гледаха по друг начин. Хувър подозираше, че назначението ми предвещава нежелателна дейност на СИС в САЩ. За да разсее съмненията му, шефът изпратил телеграма, уверявайки го, че няма намерение да изменя политиката на СИС. Моите задължения, обхващаха само въпросите, свързани с американските служби. Шефът ми показа телеграмата и ме погледна право в лицето. „Това е моето официално послание до Хувър — каза той. И след кратка пауза добави: — А неофициалното…, ще поговорим за това след обяда в Уайт.“
В края на септември подготовката ми в основни линии беше завършена и аз отпътувах с парахода „Карония“. Изпращането бе незабравимо. Първото, което видях в мъглата на перона на гара Ватерлоо, бяха огромните мустаци, а зад тях се показа и главата на Осбърт Ланкастър. Сега вече знаех, че по пътя си ще имам добър компаньон. Преди да отплуваме, повикаха ме па телефона. Търсеше ме Джек Ийстън. Той ми съобщи, че Дуайър току-що е телеграфирал за своята оставка. Причините за тази оставка бяха неясни за мене. И накрая внесоха в каютата ми каса шампанско с картичка от един богат приятел. Започнах да чувствувам, че моето първо трансатлантическо пътуване ще бъде приятно.
Първата грешка допуснах почти веднага с навлизането в териториалните води на САЩ. На катера на лоцмана дойде да ме приветствува представител на ФБР. Почерпих го чаша шампанско, от което той без всякакво удоволствие отпиваше, докато водехме светски разговор. По-късно разбрах, че сътрудниците на ФБР, почти всички без изключение, се гордеят със своята обособеност и привички, корените на които се криеха в техния обикновен произход. Например един от най-високопоставените хора на Хувър, с когото се запознах във Вашингтон, твърдеше, че неговият дядо е бил бакалин в Хорс-Крик, щата Мисури. Затова те всички пиеха уиски, а бира — само като лека напитка. За разлика от тях сътрудниците на ЦРУ се представяха за космополити. Те обичаха да попийват абсент, а бургундското се поднасяше съвсем малко по-топло от стайна температура. Това не е празен разговор. Това е едно от доказателствата за дълбоката разлика в обществените възгледи на двете организиции, която в крайна сметка отчасти е причина за търкането в техните отношения.
Колегата ми ст ФБР ми помогна да премина всички формалности и ме настани в един хотел с изглед към Централния парк. На следващия ден от гара Пенсил-вания заминах с влака за Вашингтон. Шмакът още цъфтеше и ми напомни за чудесната есен — едно от не многото чудеса на Америка, което американците никога не преувеличават, защото да го преувеличиш е просто невъзможно.
Посрещна ме Пийтър Дуайър и след първата чаша уиски обясни, че неговата оставка не е свързана с моето назначение; по лични съображения отдавна желаел да се засели в Канада, където го чака добра длъжност в едно държавно учреждение. Известието за моето назначение във Вашингтон определило времето за неговото заминаване за Отава. Така че между нас веднага се установиха добри отношения. Той изключително внимателно и с голямо познаване на работата ме въведе в политическия курс на Вашингтон.