Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
— Писъци? — попита Уеб. — Кошмари?
— За Джеси. — Лусинда говореше тихо и със свито от болка гърло. — Знаеш, че тя я намери. И пищеше по същия начин, сякаш току-що бе влязла и бе стъпила в кръвта на Джеси. — Гласът й потрепери, но Лусинда се овладя. — Кошмарите преминаха в безсъние, сякаш будуването бе единственият начин да ги избегне. Все още страда от него и понякога цели нощи не спи. Понякога просто подремва. Ако я видиш да задрямва през деня, каквото и да правиш, не я събуждай, тъй като това вероятно е единствения сън, който успява да си открадне. Заповядала съм никой да не я буди по никаква причина. Единствена Корлис го прави. Или ще изпусне нещо, или ще тресне някоя врата, като винаги се преструва, че е случайно.
Уеб се обърна с лице към баба си. Очите му бяха леденостудени.
— Може да го направи още веднъж, но ще й бъде за последен път — спокойно каза той.
Лусинда се усмихна леко:
— Добре. Мразя да говоря за собственото си семейство, но Корлис има подла безполезна душица. За Роана ще бъде добре, че отново си тук.
Но той не бе тук, когато най-много бе имала нужда от него, помисли Уеб. Беше си тръгнал, оставяйки я да се справя сама с ужаса, с кошмарите. Какво бе казала Лусинда? Роана беше стъпила в кръвта на Джеси. Не бе знаел, не бе предполагал на какво напрежение е подложена. Съпругата му бе убита, а самият той бе обвинен в престъплението. Преживяваше своя собствена криза и бе приписал стреса на вината й. Поне той трябваше да разбере, тъй като най-добре познаваше Роана.
Спомняше си как бе пренебрегнала всеобщото осъждане на града и бе плъзнала малката си длан в неговата на погребението на Джеси, за да го утеши и подкрепи. Предвид вихрещите се клюки за това как Джеси го била хванала с Роана, й бе необходим доста кураж, за да се приближи до него. Но тя го бе направила, без да се притеснява за репутацията си, тъй като смяташе, че той се нуждае от нея. Вместо да стисне ръката й или по някакъв друг начин да покаже, че й вярва, той я бе отблъснал.
Беше дошла заради него, но той не бе до нея, когато й бе потрябвал. Беше оцеляла, но на каква цена?
— В началото не я познах — изрече унесено Уеб. Погледът му не се отделяше от Лусинда. — Причината не е само в десетте изминали години. Напълно се е затворила в себе си.
— Така успя да се справи. По-силна е, отколкото изглежда. Мисля, че се изплаши, когато разбра колко е слаба и болна. Никога повече няма да допусне да изпадне и това състояние. Но се справи, като се отдръпна от всичко наоколо и се затвори в себе си. Сякаш се бои да чувства, затова не си позволява да чувства нищо. Не мога да стигна до нея, а Господ ми е свидетел, че се опитах, но това също е моя вина.
Лусинда изправи рамене, сякаш наместваше стар товар, толкова познат, че вече почти не го забелязва.
— Когато намери Джеси и изпищя, всички се втурнахме в стаята и я намерихме, наведена над тялото. Глория реши, че Роана е убила Джеси и точно това казаха двамата с Харлан на шерифа. Були нареди на свой подчинен да я охранява, докато ни разпитва. Всички ние седяхме в единни край на стаята, а Роана — в другия, съвсем сама, ако изключим охраната. Никога няма да забравя как ни гледаше, сякаш бяхме минали върху нея и я бяхме премазали. Трябваше да отида при нея, както тя дойде при теб, но не го направих. Оттогава не ме нарича баба — сподели тихо Лусинда. — Не мога да стигна до нея. Върши си работата, но Дейвънпорт изобщо не я интересува. Когато й казах, че ако успее да те уговори да се върнеш, ще променя завещанието в твоя полза, окото й не мигна. Исках да спори с мен, да се разсърди, да се притесни, но нищо подобно не стана. — В гласа на Лусинда прозвуча пълно неразбиране — как може някой изобщо да не го е грижа за нейния любим Дейвънпорт? — После и въздъхна тежко. — Помниш ли каква бе преди? Като навита играчка, чиято пружина никога не се развива? Тичаше нагоре-надолу по стълбите, блъскаше вратите, викаше… Кълна се, в нея нямаше капка благоприличие. Е, сега бих дала всичко да я видя да се пързаля, поне веднъж. Винаги казваше неподходящото нещо в неподходящия момент, а сега почти не говори. Невъзможно е човек да разбере за какво мисли.