Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Уести прегърна Гейб и го залюля като бебе.
— Мамка му, сър, толкова е хубаво да ви видя! — възкликна той.
Поотдалечи Гейб от себе си, огледа го от главата до петите с пронизващите си сини очи, които проникваха направо в сърцето. Онова, което видя там, го накара да стисне ръката на Гейб с мълчаливо съчувствие.
Гейб усети, че има опасност всеки момент да избухне в сълзи, и съсредоточи вниманието си върху Себастиан, който стоеше настрана, давайки време на останалите да се видят с него. Гейб нямаше търпение да му каже какво е научил от Форестър предишния ден. Всъщност всички тези мъже имаха право да го знаят. Неколцина от тях бяха наблюдавали взривяването на склада. Може би щяха да споделят наблюденията си за случилото се.
Настъпи кратка тишина, всички стояха и се гледаха.
— Това е новият, старшина Родригес — обади се Уести, представяйки един внимателен млад мъж с латиноамерикански произход. — Той е нашият оръжеен експерт.
— За мен е чест да се запозная с вас, сър — каза Родригес и чевръсто отдаде чест.
— Благодаря, старшина.
Мъжете отново замълчаха, като поглеждаха Гейб в очакване той да каже нещо.
— Миналата вечер срещнах помощник-капитана — призна той, наблюдавайки лицата им отблизо.
Те бързо се спогледаха.
— Наминал е у вас да ви види? — Себастиан пристъпи крачка напред и затвори кръга.
— Не точно. Вечерях навън със семейството си и той случайно се намираше в същия ресторант.
След тази новина настъпи неловко мълчание.
— Аха, той… ъъъ… той каза, че имал важна среща и че утре щял да има време за вас — обади се Уести.
Този човек не можеше да лъже дори от това да зависеше животът му. Гейб сурово изгледа всички.
— Я не ме будалкайте, момчета — предупреди ги той. Обърна се към човека, който единствен притежаваше авторитета да говори от името на останалите: — Моето завръщане представлява ли някакъв проблем за помощник-капитана?
Изражението на Себастиан не издаваше нищо.
— През последната година беше трудно да се работи с помощник-капитана — уклончиво отвърна той. — Трудно му беше да ни ръководи без твоята помощ. Сигурен съм, че ще се зарадва да те види отново при нас. — Гласът му не звучеше много сигурно.
Гейб огледа изпитателно лицата на мъжете пред себе си.
— Трябва да обсъдим какво точно се обърка — най-накрая каза той. Никой не го попита какво има предвид. Беше ясно, че говори за провалената операция в нощта, когато го бяха пленили.
— Добре ли се държаха с вас, сър? — попита Лутер и в гласа му прозвуча нежна загриженост.
Докато се чудеше как е възможно един мъж да бъде тюлен и въпреки това да запази качествата си на бойскаут, Гейб не успя да си наложи да им каже за най-лошото.
— Имам белези по тялото — призна той. — Сега се опитвам да си спомня… предполагам, че паметта ми е блокирала и ми се губи някаква шибана информация.
Искаше да добави, че не е предал страната си, обаче езикът му не можеше да се обърне да произнесе тези думи.
— Ние не смятаме, че сте казали нещо, което не бива, сър.
Беше Вини, явно говореше от името на целия взвод.
— Не и вие, сър — подкрепи го Теди, единственият чернокож в екипа.
При тази абсолютна вяра в него на Гейб изведнъж му се наложи рязко да си поеме дъх. Задържа го, докато силните чувства в него се поуталожиха.
— Благодаря ви, момчета — отвърна той хрипливо. — А дали помощник-капитан Милър смята, че съм се провалил, или има и нещо друго?
Никой не пожела да се обади, но по мрачните им лица си личеше, че определено има и още нещо. Той се обърна към помощник-капитана:
— Искам всички да се съберем. Скоро!
Себастиан кимна.
— Какво ще кажете за утре вечер? Някой от вас има ли някаква уговорка за утре?
— За мен е добре — отвърна Уести.
— Аз съм на линия.
— Можем да се срещнем у нас — предложи Лутер, — да кажем в шест нула нула?
— Чудесно — рече Гейб, който нямаше търпение да се съберат отново. — Вижте какво, с удоволствие бих ви поканил всички у дома, но жена ми може да е на друго мнение. Пък и вие, момчета, имате много опит в тези работи.
Те доволно се подсмихнаха.
— Тренировъчни операции? — попита той, нетърпелив да разбере с какво са се занимавали напоследък. — Просто работа, сър — с досада отговори Уести. „Работа“ беше терминът, който използваха, за да опишат рутинното патрулиране по крайбрежието. Мъжете чакаха с нетърпение специалните операции, които щяха да нарушат еднообразието. Техният плавателен съд, кораб на бреговата охрана, наречен КБО „Нор’ийстър“, пазеше брега по протежение на двайсет километра от Танжер до Аутър Банкс. Истинската причина Гейб да знае толкова много за охраната на залива беше, че той представляваше част от нея в продължение на много, много време.