Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Никола позна гласа на човека, който бе карал каретата на Октав миналата нощ и който беше слязъл от возилото, за да го издирва по калния бряг на реката.
— Защо ги уби?
— За да си направи магията.
Никола се намръщи в посока на Мадлин, която поклати бавно глава, знак да има малко търпение. Кочияшът продължи:
— Той има нужда от това. Така си прави заклинанията.
Нещо, което вече знаем, помисли Никола. Обяснението на Арисилд бе далеч по убедително.
— И кой е този човек? — попита Мадлин.
— Казах ви, не знам как се казва. Не го виждам често. Преди да се появи, бяхме само ние и докторът.
Въпреки страха, гласът на мъжа звучеше мрачно, сякаш го беше яд на появата на „приятеля на доктора“.
— Аз и другите двама, прислужниците на доктора, казах ви за тях. Докторът правеше сеансите си за пари. Започнахме в Дънкани и той използваше онази джаджа.
Никола стисна устни. „Джаджата“ трябва да беше уредът на Едуар. Мадлин попита:
— Как се е сдобил с тая „джаджа“?
— Не знам. Имаше я отпреди да ме вземе на работа. Плащаше добре. След това един път като бяхме във Виен се появи неговият приятел и всичко се промени. Той е магьосник и трябва да правиш каквото ти казва. Нямам нищо общо с убийствата, той беше, заради магията му.
Магия, която представляваше некромантия от най-лош вид. Никола си спомни за стопената дървения и мазилка в онази ужасна стая и становището на Арисилд относно това. Сега се чудеше какво да прави с кочияша, след като вече им беше казал всичко, което му бе известно. Той е бил в онази къща. Знаел е какво става. Тези факти предопределиха решението му.
— Но самият Октав не е магьосник — казваше Мадлин.
— Не той просто има джаджата. Но приятелят му е магьосник. И знае разни работи. Каза на доктора, че Донатиен го преследва и че грешката била на доктора, задето се бил забъркал в неща, които не разбирал.
— Къде са в момента Октав и приятеля му.
— Не знам.
Крак реагира за пръв път от началото на разговора, като изсумтя презрително. Кочияшът се стресна и отчаяно възропта.
— Не знам. Казах ви. Разделихме се след като казаха, че трябва да се махаме от Валент Хаус. Мен ме прикрепиха към доктора. Той знае, но не ми казва.
Никола погледна Крак, който вдигна рамене не съвсем убеден. Най-вероятно е истината, реши Никола. явно бившите съдружници на Октав постепенно са били напълно изключени от играта.
— Какво искаше той в подземията на Мондоло?
— Не знам — изрече нещастно кочияшът, убеден, че няма да му повярват и на допълнителните твърдения, че не знае нищо.
— Знам, че не го намери. Каза на доктора, че явно е било преместено, когато Херцогът е ремонтирал къщата.
Ето защо се беше опитал Октав да уреди сеанс при Херцогинята. Магьосникът на Октав навярно е влязъл пръв, за да обезвреди пазителите и да даде възможност на вампирите да нахлуят в мазето и да го претърсят. Навярно съществата по някакъв начин са държали връзка с него и са му съобщили, че претърсването се е оказало неуспешно и тогава Октав е бил изпратен да уреди сеанс, за да говори с Херцог Мондоло. Но от постамента в онази стая е било взето нещо и то не много преди той и Крак да пристигнат. Дали приятелят-магьосник на Октав е имал конкуренти за този въжделен предмет, какъвто и да беше той? Конкурент, който също е влязъл в Мондоло онази вечер? Не, щяхме да открием следи.
Стресна го внезапен шум откъм съседната стая, нещо подобно на приглушен пистолетен изстрел. Никола бе единственият, който не посегна незабавно към пистолета във вътрешния си джоб. Рейнар беше най-близо до вратата и я отвори рязко, за да разкрие Кюзар, който стоеше в центъра на преддверието невредим и извадил собствения си пистолет.
— Ти ли беше? — попита рязко Рейнар.
Кюзар поклати объркано глава.
— Не, помислих, че е отвън.
Откъм външната врата долетяха приглушено скърцане и удари.
— Стой тук и го дръж под око — каза на Мадлин Никола. Тя кимна и Крак й подаде втория си пистолет.
Рейнар вече се беше спуснал към преддверието и към външната врата, а Кюзар го следваше. В празния килер в задната част на къщата имаше втора врата, която водеше навън и Никола кимна на Ламан да я покрие, след което застана в средата на гостната, за да вижда преддверието. Крак застана до него. Виен от време навреме си имаше своите моменти на неизживяно минало, но стрелбата по улиците беше нещо необичайно; това най-вероятно бе капан, организиран от Октав.
Рейнар отвори прозореца-шпионка на вратата и надникна през него. Кюзар застана зад него и проточи врат, за да погледне през рамото му.
— Е? — попита Никола.
Отпред има много хора и стоят, и зяпат — измърмори Рейнар.