Смъртта на Некроманта

Никола изчака Октав да завие зад ъгъла, след което отвори вратата и излезе. Махна да Девис да чака тук, където все още минаваха карети и минувачи и присъствието на каретата можеше да се оправдае. Той и Рейнар забързаха по тъмната улица.

Когато стигнаха до ъгъла, видяха отдалечаващия се Октав и предпазливо го последваха като избягваха осветените от уличните газени лампи места. Тази улица бе съвсем пуста, а сградите, подредени от двете й страни бяха тихи и тъмни като гробници в някакво гигантско гробище. Бастунът на Никола представляваше маскиран меч, а за тази вечер Рейнар бе взел в джоба на балтона си револвер.

Спряха, когато Октав прекоси улицата и свърна в пресечката отстрани на една висока и неугледна сграда, изоставена фабрика, солидна и квадратна, с дузина грозни комини, стърчащи от плоския покрив. На входа откъм улицата имаше двойна дървена врата, към която водеха каменни стъпала, но Октав бе продължил по уличката.

— Не може да бъде — измърмори Никола.

— Подкрепям — прошепна Рейнар, — Денем има прекалено много хора. И как иначе, само на две пресечки сме от Каунтинг Роу.

— Прозорците не са покрити — каза замислено Никола — Мисля, че не ни е видял.

— Може да има нещо в тая работа. Дай да се размърдаме или ще го изпуснем.

Предполагам, помисли си Никола. Надушваше капан. А може би трябва да го накараме да щракне. Пресякоха тихата улица и Никола каза:

— Не ни видя, но все пак знаеше, че е следен.

— Да, да го вземат дяволите — отвърна Рейнар, — Може някой да го е предупредил, обаче го изпуснахме от поглед само, когато беше в стаята си в хотела. Предполагам, е възможно да са го предупредили с помощта на онова огледало, което сте открили, но как са могли да разберат, че сме ние?

— Ако е бил магьосник — истински магьосник, а не тъпанар като Октав — значи е разбрал.

Само истински магьосник би направил онова огледало. Никола бе организирал срещата в Лусод нарочно, за да не му остане на Октав време да планира, да се подготви или да размисли, но се беше оказало, че има друг, който не се нуждае от това време.

Стигнаха до страничната уличка и тръгнаха по нея без да обръщат внимание на калта и боклуците, в които газеха ботушите им. Вратата беше леко вдадена в каменната стена. Беше твърде тъмно, за да я видят добре и светлината от уличните лампи не проникваше дотук. Никола докосна вратата с опакото на дланта си, но не усети нищо. Направи същото и с металната брава, отново без последствия. Да можеше Арисилд да е тук, помисли и бавно натисна ръкохватката.

Приложи натиск дотолкова, че да установи, че не е заключена. Той отдръпна ръката си и отстъпи назад.

— Не е заключено — каза на Рейнар — Виж ти.

— О, Боже. Докторът има дарба за очевидното.

— Обаче ни е заложил капана, след е бил инструктиран от някой друг. Тази личност ме тревожи, а не той.

Никола потри замислено брадичката си, след което опипа многобройните джобове на сакото и палтото си, инвентаризирайки мислено инструментариума в тях. Който и да беше организирал капана, не беше разполагал с достатъчно време; знаеше, че са нужни часове, а нерядко и дни, за да се съгради Велико Заклинание, дори ако магьосникът вече има представа за архитектурата му. А и това е ужасно много работа само и само да ни елиминира. Още повече, щом разполагат и с други ресурси.