Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Намери онова, което търсеше, малък фойерверк, идеален за предизвикване на масови безредици по време на обири на оживени места.
— Отдръпни се — каза на Рейнар — и наблюдавай вратата.
Никола извади кибрит и запали фойерверка. Той заискри в полумрака и освети алеята, а бялата му светлина разпръсна ярко очертани сенки по тъмните стени. Отвори вратата със замах и го метна вътре.
Фойерверкът заискри, изсъска и избухна. Разхвърчаха се дузина по-малки пламъци, които осветиха мръсно преддверие с провиснали от прашните первази на пода паяжини и мазилка на петна. Видя отражението му в десетина чифта очи, някои приклекнали до вратата, други увиснали от тавана или наредени до стените.
Никола чу как Рейнар изпсува. чистосърдечно се съгласи, че са видели предостатъчно. Затръшна вратата, извади къс метален лост, използван при упорити ключалки и го провря през ръкохватката, за да я застопори към дървената каса. Нямаше да издържи много, но им беше нужна съвсем малка преднина.
Когато стигнаха до улицата, на Никола му се стори, че чува отзад трясъка на отворена врата и разочаровано ръмжене. Но можеше да е плод на въображението му. Знаеше обаче, че чифтовете очи, хванати в стоп-кадър от яркия искрящ фойерверк, не бяха плод на въображението му.
Къщата се намираше в един стар двор за карети, на площад „Забрава“, близо до улица „Ерин“, от другата страна на реката. Беше само на два етажа и изглеждаше така, сякаш щеше рухне всеки момент. Околността, изпълнена с пренаселени сгради с апартаменти, с магазинчета на приземните етажи, се отличаваше с непрестанното оживление по всяко време на денонощието и с обитателите си, които не обръщаха почти никакво внимание на новопоявили се лица.
Каретата остави Никола и Рейнар в началото на пресечката и се насочи към конюшните в края на улицата. Редките газени лампи оцветяваха в жълто надигащата се мъгла и хвърляха причудливи сенки по стените. Доста хора вървяха по улицата или влизаха в дворовете: търговци и работници забързани на път за дома, няколко проститутки и безделници, прослойка, която явно бе дошла тук, за да се шляе из кабаретата и пивниците, но не успяваше да се слее с работническата класа независимо от облеклото си и подражанието в маниерите. Защо не отидат в Крайречен, щом им е толкова любопитно как живеят по-нисшите класи, помисли си Никола, докато бързо крачеха с Рейнар по улицата. Сигурен съм, че нашите съкварталци край реката, ще им се зарадват.. Отговорът, естествено, се състоеше в това, че гетото беше безопасно, населено с работещи бедни и такива, които живееха на ръба на бедността. Крайречен бе по-различен във всяко едно отношение.
Минаха през стария двор за карети, окупиран в единия край от някаква пивница, а в другия от затворени в момента магазини. Никола спря пред входните стъпала на малката къща и почука два пъти на вратата.
Тя се отвори след секунда и Кюзар отстъпи, за да влязат.
— Някакъв успех? — попита.
— И да, и не — отвърна Никола минавайки през тясното преддверие.
— Да, защото още сме живи и не, защото онзи не ни отведе до нищо ценно — поясни Рейнар. — Беше капан.
Кюзар изруга полугласно и заключи вратата.
— Ние имахме малко повече късмет. Няма да повярваш какво чухме от това нещастно копеле.
— За негово добро ще е да повярвам.
Никола отвори вратата на гостната.
Тя представляваше тясно пространство, осветено от една премигваща лампа, поставена на очукана маса за игра. Имаше един прозорец, затворен и закован от външната страна. Вътре намериха Мадлин, облегната със скръстени ръце на стената, все още в мъжко облекло. Тя срещна погледа му и се усмихна мрачно.
Ламан беше застанал до вратата, а Крак, който почистваше ноктите си с нож, стоеше близо до пленника. Кочияшът седеше с превръзка на очите и завързани отзад ръце на стол с висока облегалка.
Рейнар притвори вратата и Никола кимна на Мадлин. Тя каза:
— Разкажи ни пак. Кой уби онези хора във Валент Хаус?
Гласът й бе нисък и дрезгав. Ако не я познаваше, Никола не би казал, че това е нейният глас и дори, че това е женски глас. Понякога забравяше колко добра актриса беше всъщност.
— Приятелят на доктора.
Кочияшът беше прегракнал от страх.