Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Освен това, тя бе изиграла някои от най-големите си роли, подтиквана само от безизходицата.
— Трябва да ти предам нещо — изрече с нисък глас със слаб адераски акцент.
Той я погледна с мрачно изражение на облото лице.
— От кого? — попита подозрително.
Мадлин си помисли, че трябва да отвърне „От доктора“, но същото би сторил и всеки друг, а тя нямаше как да го потвърди с някакви подробности. Никола бе допуснал, че е замесен някакъв могъщ магьосник, а Арисилд го бе потвърдил, когато бе открил магическото огледало в хотелската стая на Октав. Реши да опита удар напосоки и каза:
— От приятеля на доктора.
Мъжът премигна и устните му побеляха. Той се отблъсна от стената и тя го поведе през помещението и оттам по стълбите.
Когато стигнала до улицата, тя ускори крачка, от време на време извръщайки се към него подканящо, снишила глава в раменете си все едно се боеше от проследяване. Той също се забърза, за да не я изпусне.
Мадлин свърна зад ъгъла и навлезе в алеята като подмина една лепната за стената сянка, за която се надяваше да е Крак. Изходът на алеята бе блокиран от задницата на откритата каруца на Кюзар.
Тя се обърна и му помаха като се престори, че иска да му каже нещо, но видя как веждите му се скланят с подозрение. Тогава Крак се раздвижи безшумно и бързо захвана в сгъвката на ръката си гърлото на мъжа, преди онзи да гъкне.
Кочияшът се опита да отхвърли нападателя, след това пробва да го блъсне в стената на алеята, но Крак го държеше здраво и борбата само ускори въздействието на хватката върху гърлото му. чуваха се единствено хъхрещи звуци и триене на подметки по калната каменна настилка.
Мадлин държеше под око началото на уличката, но там не се появи никой. Накрая кочияшът се свлече омекнал на земята и тя побърза да помогне на Крак да го напъхат в каруцата.
Следенето на изнервен човек, тръгнал пеш, не беше толкова лесна задача като следенето на изнервен човек с карета и четворка коне. Никола накара Девис да го следва с кабриолета възможно най-отблизо. Беше избрал возилото точно с тази мисъл на ум, защото бе високопроходимо и притежаваше качеството да се слива с движението по градските улици.
Но това не правеше очакването по-малко изнервящо.
— честно — каза накрая Рейнар, — предпочитам да се въртиш нервно насам-натам, отколкото да ми стоиш като бомба, която смята да избухне всеки момент.
— Съжалявам — отвърна Никола.
Кварталът, в който навлизаха не беше точно онова, което беше очаквал. Сградите и от двете страни на широката улица бяха тъмни, редките газени лампи проблясваха от време на време в нощната мъгла, но това бе доста населен през деня търговски квартал. Движението не беше натоварено и сигурно щеше да се наложи да слязат и да последват Октав пеш.
— Имаше ли нещо нередно?
— Не ме видя, но даже да е забелязал Мадлин в цялата онази лудница, не виждам как може да е разбрал коя е. Дори аз едва я познах, макар че знаех какво да очаквам.
— Онова огледало в стаята на Октав — каза Никола — Ако неговият магьосник го е предупредил по него…
— Но откъде ще разбере? Да не би да ни е проследил?
— Откъде да знам, по дяволите — той поклати глава — Знаеш ли как ми се иска да оставя всичко това на някой друг. Прекалено е сложно, нещата се развиват прекалено бързо, за да се занимавам аз с него, когато цялото ми внимание и ресурси трябва да са посветени на операцията срещу Монтес.
— Колкото по-скоро приключим с това, толкова по-добре — съгласи се Рейнар — Донякъде ми е чудно, че Царят на Престъпниците на Ил-Риен се е захванал с някакъв доморасъл измамник и неговия приятел-убиец, а още по-чудно ми е че и аз се захванах с тази работа.
— Ако обичаш, не ме наричай Цар на Престъпниците. Звучи твърде претенциозно. Да не говорим, че не е точно. Освен това в копелето се намира една от сферите на Едуар, затова искам да го хвана.
Той използва работата на Едуар, за да убива невинни хора, помисли си Никола. Не мога да позволя това да продължава и секунда повече. Ако Едуар беше жив, той сам щеше да оглави хайката; Той никога не е искал работите му да причинят някому страдание.
Рейнар замълча и слабата улична светлина осветяваше характерния му профил.
— Мисля си за Валент Хаус. На кого тогава би прехвърлил тази работа? На някой магьосник?
Никола се поколеба, макар да не знаеше защо.
— На Инспектор Ронсард, естествено. Щом бе дотолкова добър, че почти да залови нас…
— Значи е достатъчно добър да излови Октав и неговите приятели. Естествено. Жалко, че не можеш просто да отидеш и да му тръснеш целия случай, макар да признавам, че в такъв случай, аз самият бих предпочел да се включа най-накрая.