Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
От вътрешността се чуха стъпки, след което вратата се отвори и се показа Ишам, парсийския слуга на Арисилд. Никола изпита моментно облекчение, но след това видя изражението на мъжа.
Ишам винаги му се беше струвал неподвластен на възрастта, като някой от скалните барелефи в храмовете в неговата страна, но сега изглеждаше стар. Тъмната кожа на лицето му беше провиснала, очертавайки бръчките като отчетливи сиви прорези и очите му излъчваха отчаяние.
Никола каза:
— Какво става?
Ишам му махна да го последва, извърна се, и влезе в тясната приемна. Никола го отмести и мина покрай него, за да стигне до вратата на спалнята.
В ниската стая без прозорци се носеше странна смесица от тежки ухания, малкото нощно шкафче и скринът бяха отрупани с книги и вестници, килимът беше прашен, а широкото легло беше в безпорядък. На него лежеше Арисилд, завит до гърдите с шарено одеяло. Изглеждаше точно така, както Никола го беше оставил миналата вечер, само че сега не дишаше.
Никола застана до леглото. Докосна извадените над одеялото ръце на Арисилд. Кожата все още беше топла. От близкото разстояние, на което беше застанал, видя, че Арисилд диша, но много нарядко и повърхностно.
— Страх ме е, че ще умре всеки момент, — изрече горчиво Ишам на абсолютно правилен риенски.
Никола осъзна, че никога не го беше чувал да говори.
— Наркотиците, те му отслабиха сърцето. Мисля, че само огромното могъщество му крепи живота.
— Кога стана това? — попита Мадлин, застанала на вратата.
Ишам се извърна към нея.
— Тази сутрин изглеждаше добре. Излезе, не знам къде…
— Беше с мен, — каза Никола.
Учуди се колко нормално звучеше собственият му глас. Докосна лицето на Арисилд и със сковани движения повдигна клепачите и потърси пулса на китката му. Имаше моменти, когато наистина бе пожелавал смъртта на Арисилд и беше смятал, че това щеше да бъде щастлив край на изтезанията, на които магьосникът подлагаше себе си и хората, които държаха на него. Но докато стоеше на вратата и гледаше привидно безжизненото тяло… Може би за Ари това няма да е страшно, помисли горчиво. Може би ще е страшно за теб. Арисилд бе последното, което го свързваше с миналото му. Ако и той си отидеше, Никола Валярд, някогашният студент и единствен син на Едуар Виляр, щеше също да си отиде и нямаше да остане нищо, освен Донатиен.
— Изпрати ли да повикат лекар?
— Пратих човека, който пази вратата, но още не се е върнал — Ишам разпери отчаяно ръце. — Много е късно и не знам дали ще успее да накара някой да дойде. Трябваше аз да отида, но си помислих, че ще ми е още по-трудно.
Като имигрант от Парсия, Ишам щеше да има късмет, ако някой читав лекар дори отвореше вратата си, за да беседва с него, особено по това време на нощта. А портиерът вероятно познаваше само местните лечители-шарлатани. Дори някоя откровена вещица би допринесла повече полза. Никола каза:
— Рейнар…
— Отивам.
Рейнар вече беше тръгнал към вратата. — Има един Доктор Брил, живее наблизо. Не е врач, а е член на Кралския Лекарски Колеж и освен това ми е задължен.
Когато Рейнар излезе, Никола отново сведе поглед към Арисилд.
— Наркотиците ли? — запита грубо.
— Не знам. — Ишам поклати глава. — Днес като се прибра изглеждаше уморен, но не се чувстваше зле. Зае се с някакви опити и аз излязох. Като се върнах, лежеше на леглото и лампите бяха изгасени, — Ишам потри носа си и премигна — Отпърво не забелязах. Помислих, че спи. След това усетих, че заклинанията, пазителите и малките магии започват да помръкват и да изстиват. Тогава влязох, запалих лампата и видях.
Никола се намръщи озадачено.
— И ти ли си магьосник? — попита той стареца. — Не знаех…
— Не магьосник. Аз съм интерлерари, което няма точен превод на риенски. Имам известна дарба за силата и мога да виждам дарбата на онези, които са по-надарени от мен и мога да се уча от тях. Дойдох от Парсия, за да се уча при него. — Той вдигна поглед — Изпратих ви телеграма в Колдкорт, но ми казаха, че ще пристигне късно през нощта. Толкова скоро ли я получихте?
— Не, така и така бяхме тръгнали насам, — отвърна Никола и помисли, От колко години познаваш Ишам и все пак изобщо не си го познавал? Зачуди се на себе си беше ли възможно да е бил чак толкова елементарен?
В последвалото време не можаха да сторят нищо, освен да чакат. Малко след като Рейнар излезе, портиерът се върна с празни ръце, неуспял да убеди дори някой от местните знахари да дойде.
— Те го знаят какъв е — обясни човекът с повдигане на рамене.
Говореше със силен адераски акцент и философско изражение.