Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Аз им казвам, че е добър магьосник, само дето е малко луд и то не по лошия начин, но тях ги е страх.
Никола му даде по-щедър бакшиш, отколкото възнамеряваше първоначално и го прати до най-близката телеграфна станция, с кодирано послание за Кюзар в склада. Щом Арисилд не можеше повече да защитава самия себе си, то Никола не искаше да го оставя непредупреден. Присъствието тук на самия него, бе достатъчно опасно.
Мадлин и Ишам бяха отишли в другата стая и Никола седя самотен на ръба на леглото на Арисилд, докато не го стреснаха непознати стъпки. На вратата на спалнята беше застанал възрастен мъж с тъмен балтон и лекарска чанта в ръката и оглеждаше малко предпазливо полутъмната стая. След това погледът му попадна върху Арисилд и предпазливостта се замени с професионална безпристрастност. Той пристъпи в стаята и каза:
— Какво взема?
— Най-вече опиум, нали така? — каза Рейнар, който беше последвал лекаря и очакваше потвърждение от Никола.
Никола кимна:
— И етер.
Докторът сподави една въздишка на досада и отвори чантата си.
Никола изчака напрегнато прегледа, облегнат на едно бюро в далечния ъгъл на стаята. Ишам безмълвно се беше приближил да асистира на лекаря и вероятно да следи ревностно какво прави с Арисилд, но Никола виждаше, че Брил е повече от компетентен. Рейнар застана до него и Никола го попита шепнешком:
— Как го накара да дойде?
— Заплаших го, че ще кажа на жена му — отвърна небрежно Рейнар.
Никола го изгледа с повдигната вежда.
— Е, не, не съвсем — призна Рейнар — Беше разпределен в моята бригада и го простреляха, когато се изтегляхме от Ле-тетла и аз спрях, за да го натоваря на гърба на някакво магаре или нещо такова, не си спомням, така че той смята, че ми дължи услуга. Но другото звучи по-интересно, не мислиш ли?
— От време на време забравям, че не си чак толкова покварен, колкото ти се иска да мислят всички, — измърмори Никола.
Рейнар се направи на разтревожен.
— Би ли запазил тази информация за себе си, ако обичаш?
Брил се изправи и поклати глава.
— Не е от опиума. Няма съответните признаците. О, вижда се, че е пристрастен и, че това е разрушило здравето му, но не това е причината, или поне не директната причина. Това е някакъв вид пристъп или кататония. — Той ги погледна — Ще трябва да изпратя шофьора си в моята операционна.
Рейнар кимна.
— Напиши на една бележка какво ти трябва и аз ще му я занеса.
След чакане, което се проточи повече от очакваното, Никола излезе и отиде в основния хол, защото не го свърташе на едно място и секунда повече.
Съдраните от пердетата завеси от миналовечершното съвземане на Арисилд бяха върнати по местата си и огънят гореше, но стаята все още му се струваше студена и празна. Мадлин беше седнала пред камината, до едно писалище, преливащо от вестници, книги, писалки и други дреболии. Когато Никола влезе, тя вдигна поглед.
— Е?
— Казва, че поне няма вероятност да е от наркотиците.
Мадлин се намръщи.
— Не знам дали трябва да ме радва или не. Това ни оставя почти без никакъв приемлив избор. Има ли вероятност да е дело на Октав и неговия магьосник, точно както нападнаха и нас?
Никола поклати глава.
— Не мисля. Ако Арисилд се беше борил, щяхме да разберем.
Целият град щеше да разбере. Не, съвсем ясно си представяше какво се беше случило. Миналата нощ Арисилд бе имал изключително тревожно изживяване, след това днес, когато му се бе сторил в далеч по-добро състояние, бе използвал силата си толкова небрежно, както го бе виждал да го прави в Лодун.
— Не е в добро здраве от години и след всичко, което си причини допълнително, се страхувам, че тялото му просто… не е издържало.
Ишам навярно беше прав, че единственото нещо, което поддържаше живота на Арисилд, беше силата му.
Рейнар влезе в гостната и след секунди го последва Ишам. Никола попита:
— Е?
Рейнар вдигна рамене.
— Брил казва, че положението му нито се влошава, нито се подобрява. Няма непосредствена опасност и тази нощ не може да направи за него нищо повече.
— Което означава, че не знае какво да прави.
— Точно така.
Никола извърна поглед. Трябва ни магьосник-лечител, помисли. Някой, който няма да задава неудобни въпроси. Някой, който няма да се побои да се погрижи за човек, който със сигурност е далеч по-могъщ от него и има дълга история на заболяването и на нестабилността. Характеристика с високи изисквания. Каза:
— Ишам, имаме основателна причина да смятаме, че ни преследва друг магьосник. Затова дойдохме, но щом Арисилд е в това състояние, не можем да си позволим да привлечем врага тук. Разположил съм няколко човека около сградата и искам да ме държиш в течение на всичко, което се случва.