Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Никола осъзна, че Кюзар не беше с тях. Знаеше, че възрастният мъж се измъкна от къщата. Беше точно зад Рейнар. Зачуди се дали Кюзар се е паникьосал и изоставил; досега смяташе, че Ламан е този, който пръв би се пречупил, а не стария крадец.
Излязоха на улицата. Врявата откъм двора за карети се чуваше ясно и няколко търговци и две проститутки ги зяпаха с озадачени физиономии, застинали на място, насред минаващите карети. Другите стояха по вратите или надничаха от прозорците си. Никола видя Девис на капрата на приближаващия се към тях кабриолет, а зад малкото возило, Кюзар с голямата каруца. Облекчен, повече от колкото му се щеше да признае, Никола помисли, разбира се, че е отишъл да предупреди Девис, че ще се наложи да изчезнем бързо.
Никола посочи каруцата и Ламан се втурна към нея без да чака инструкции.
— Какво стана? — питаше Рейнар Мадлин.
— Срязах въжетата на кочияша — каза тя.
Беше изгубила шапката си и, когато забравила за миг за мъжкото си облекло, прокара пръсти през косата си, тъмните й къдрици се разпиляха по раменете й.
— Исках да му дам шанс. Онова не успя да мине през вратата, но започна да разбива стената и една от таванските греди го удари.
— Не сега — каза припряно Никола — После.
Кабриолетът спря до тях и те се напъхаха в него.
ДЕВЕТ
— Изобщо не успях да го разгледам както трябва — призна Мадлин — А ти?
— Не, беше много тъмно.
Намираха се на прилично разстояние от злощастния двор, почти до реката. Рейнар им беше разказал как Крак бил изхвърлен от външната врата, в първия момент, когато съществото изригнало от пода; оръженосецът не позволил на останалите да се втурнат обратно в коридора и сам бавно пропълзял там, за да измъкне Никола. И вероятно е спасил живота на всички ни, помисли Никола. Ако някой с лампа беше нахълтал в онази стая, нямаше да има никакъв шанс за всички. За човек, обвинен в убийството на много хора в състояние на немотивирана ярост, Крак умееше ужасно добре да запазва самообладание в критични моменти. Толкова по-зле за съдиите, които изобщо не бяха взели под внимание този факт по време на процеса.
Веднага щом прекосиха реката, Никола почука по тавана на Девис да спре. Паркираха в една пуста странична уличка и той излезе от кабриолета, за да се консултира набързо с кочияша и да каже на Кюзар и Ламан да се отделят от тях и да се върнат в склада.
Качи се отново в малкото возило и чак сега забеляза набилите се в ръката му трески от къртенето на дъските на прозореца.
Мадлин беше чула напътствията му към Девис и го попита:
— При Арисилд ли отиваме?
— Да. Трябва да разберем как ни е открило това нещо.
Трябва ни помощ, помисли Никола. Той се облегна на седалката и кабриолетът потегли. Каруцата на Кюзар ги подмина и Ламан им махна, докато тромавото возило свиваше по следващата пресечка. Никола трябваше да приеме, че всеки, пребивавал в онази къща, вече е известен на магьосника на Октав; не трябваше да спират на едно място, докато не успееше да им осигури защитата на Арисилд.
— Има ли смисъл? — попита Рейнар.
Той беше виждал магьосника само няколко пъти през последните години и не бе го познавал в Лодун и в апогея на силата му. — Искам да кажа, ще ни свърши ли някаква работа?
— Днес, във Вален Хаус беше достатъчно читав, когато унищожи един от вампирите на Октав. Да се надяваме, че от следобеда насам не се е предал отново — каза Никола, но си мислеше наивна надежда.
— Смяташ ли, че това нещо ще направи втори опит? — попита Рейнар и прикова поглед в него.
— Тази презумпция е най-безопасната възможна. — призна Никола.
Мадлин вдигна замисления си поглед от тъмната улица.
— Аз смятам, че това е единствената възможна презумпция.
Мълвата за произшествието още не бе достигнала до улица „Цветна“ и Кръстовището на Учените и всичко бе както обикновено, с цветните лампи над сергиите и веселата глъч, и отекващата в студения нощен въздух музика. Никола слезе от кабриолета в тъмната пресечка до жилището на Арисилд и тутакси почувства, че нещо не беше както трябва. Обърна се, за да подаде ръка на Мадлин и докато тя я поемаше, тъмните й очи добиха тревожен вид.
— Нещо не е наред, усещаш ли?
Нямаше желание да й отговори. Изчака и Рейнар да слезе от кабриолета и тогава се отправи към вратата..
Портиерът отново липсваше. Никола взе разбитите стъпала по две и по три наведнъж.
Вратата на Арисилд си беше на мястото и той настойчиво задумка по нея. Хвърли един поглед през рамо към останалите, които бяха стигнали до площадката.