Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Той отключи вратата, излезе и направи няколко крачки в двора.
Никола изруга при вида на тази непредпазливост, но не отекнаха изстрели. Той отиде в коридора. През отворената врата в края на сумрачното преддверие се виждаха няколко фигури, които обикаляха двора.
— Ей, там, и вие ли чухте? — извика някой.
— Да. — отвърна Рейнар. — От улицата ли беше?
Изведнъж подът под краката на Никола се раздвижи и той се подпря на стената. Рейнар и останалите хора на двора залитнаха. Никола почувства как в ръката му се забиват трески от дървото и хоросана, разцепващи се от напрежението на пропадащата основа. Това бе най-ужасяващото усещане, което бе изпитвал някога, сякаш дълбоко под него земята внезапно се беше втечнила. Сети се за историите, разказвани от изследователите, посетили Парсия и по-далечни земи, за земята, която се движела и разцепвала; помисли си за заклинанието, което Арисилд бе направил, за да скрие ценностите в склада. След което звуците долетяха отново и този път ги чу ясно. Не бяха приглушени изстрели, а пропукване. Масивните камъни, с които бе застлан дворът, се прекършваха като вейки от някакво напрежение отдолу. Сега звукът се чуваше зад него, изпод къщата.
Мадлин, помисли Никола. Той се обърна и се хвърли през свличащата се врата на гостната. Две секунди след това плочките на пода пред него сякаш избухнаха. Той вдигна ръка, за да предпази лицето си от хвърчащите дървени трески и буци пръст.
Проснат на пода, на сантиметри от разширяващата се дупка в пода, Никола усети студен повей. Единствената лампа изгасна. Къщата се тресеше и тътнеше, докато се надигаше от пропуканата основа. Преди дори да направи опит да се надигне, нещо огромно изскочи от дупката на пода и се удари в тавана.
Никола се отдръпна и гърбът му се опря в стената. Всичко, което виждаше от нещото, бе тъмен силует на фона на светло боядисаните стени, измамно огромна сянка, очертавана от светлината проникваща през все още отворената врата. Знаеше, че допреди малко Крак стоеше до него, но не чуваше в стаята да се движи някой друг.
Нещото се надигна и дървеният под проскърца от тежестта му. То е дошло на лов за нас, помисли Никола. Оставането в малката стая щеше да е равносилно на самоубийство. Той пропълзя покрай стената към изхода. Ако Крак все още бе тук, но беше в безсъзнание, щеше да е някъде в тесния коридор.
Не видя съществото да се раздвижва, но изведнъж го налегна още по-плътен мрак и Никола се изтъркаля настрани, за да го избегне. чу го удар в стената точно там, където бе застанал допреди малко, усети сътресението, което премина през остатъците от пода и коригира преценката си за размера му. Запълзя напред, като беше наясно, че онова ще го докопа всеки момент. Някаква врата се отвори рязко и хвърли светлина в поломената стая. Никола се облегна на стената на коридора към преддверието и се обърна назад.
Успя да зърне само сивкава кожа, грапава и покрита с подутини като камък. То се раздвижи, отдръпна се от него и тръгна към светлината. В очертанията на вратата се появи силует, която стреля три пъти и гърмежите отекнаха като топовни изстрели в тясното пространство, след което светлината изчезна.
Нещото се хвърли към вратата. Това, което стреля беше Мадлин, тя още е в онази стая. Никола се изправи със залитане и грабна един счупен стол. Трябваше да привлече вниманието му и да й даде време, за да се измъкне.
Някой го хвана отзад за яката и го изхвърли вън от стаята, в посока на външната врата. Той се озова зашеметен на паважа пред къщата и след това видя Крак.
Хората пищяха и бягаха. Никола се отскубна от хватката на Крак и погледна през вратата. Веднага се дръпна и се наведе. От вътрешността на къщата излитаха буци пръст и каменни отломки и падаха на стълбите и в двора. Крак го хвана за ръката и се опита да го издърпа оттам.
— Тя още е вътре! — изкрещя Никола и направи опит да изскубне ръката си.
В този момент и двамата явно едновременно се сетиха за закования прозорец, спряха да се борят и хукнаха към ъгъла на малката къща като се блъскаха един в друг в бързината. Като по-бърз, Никола стигна пръв и докато сграбчваше първата дъска, за да я откърти, чу от вътрешността на стаята звук на счупено стъкло. Жива е, чупи прозореца отвътре, помисли, откъртвайки дъската. Крак му помагаше, появи се Рейнар, който беше по-висок и от двамата и успя да захване по-добре най-горните дъски, след което се появи и Ламан.
Последната дъска се изскубна и Мадлин се провря през прозореца и се озова в ръцете на Никола, с разкъсани от остатъците от стъклото дрехи. Докато я измъкваше, видя през рамото й тялото на кочияша, проснато в отворения коридор към стаята. Една от стените се беше издула навътре и докато лампата премигваше и изгасваше, Никола чу трясъка на срутващия се таван. След това всички се затичаха по алеята към улицата.