Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Заобиколи ъгъла, мина под потъмнелите от времето арабески и заврънкулки по скулптираната фасада на сградата. Една голяма група излизаше от редицата карети, спрели току-що на улицата. Тя се смеси с тях, докато се изкачваше по стълбите и влезе в хотела.
Прекоси ярко осветеното фоайе и тръгна по стълбите към Големия Салон. Помещението бе украсено с обичайното изобилие от изваяни и позлатени орнаменти, с големи огледала, издигащи се висящите корнизи. Центърът бе зает от огромно количество цветя и други растения, които стигаха почти до висулките на полилея. Из залата имаше разговарящи на групички мъже във вечерно облекло. Нито един от тях не бе Октав.
Мадлин се отправи към задната стена, чиито прозорци предоставяха изглед към намиращото се отдолу фоайе на гърба и основното стълбище. Преди да продължи с изпълнението на своята част от плана, трябваше да се увери, че Октав е тръгнал.
Облегната на изваяната балюстрада, тя не видя Рейнар, докато той не се приближи до нея.
— Той се качи в стаята си — измърмори Рейнар — и ако това ти влиза в работа, ще се слезе долу всеки момент.
— Влиза ми — каза Мадлин — Той ще иска да съобщи на приятелите си, че са разкрити.
Ако Октав видеше Рейнар след случилото се по време на сеанса в Еверсет, със сигурност щеше да заподозре нещо, но в организацията им нямаше друг толкова квалифициран като Рейнар в размотаването из салоните на скъпите хотели. Мадлин, дори и в елегантния си тъмен костюм привличаше частичното внимание на портиера, който тъкмо прекосяваше фоайето. Това се получи, защото не беше дала балтона си на гардероб и поради това очевидно не представляваше гост на хотела. Тя изруга под нос като го видя да се приближава. Този хотел си имаше достатъчно проблеми с репутацията и не можеха да си позволят да пускат евентуални джебчии или крадци по стаите.
Рейнар видя приближаващия се мъж, положи ръка на рамото на Мадлин и я придърпа към себе си. Портиерът се поколеба и се отдалечи.
— Благодаря ти. Аз… — тя изведнъж се стегна — Ето го.
Октав бързаше надолу по голямото стълбище и беше сменил вечерното си облекло с по-скромни костюм и палто.
Рейнар не се обърна. Направи се, че оправя шалчето на Мадлин.
— Покрили сме всички изходи, но подозирам, че ще излезе от задния. Не ме впечатлява като особено надарен с въображение.
Мадлин се подпря с лакът на балюстрадата, сякаш срамежливо се радваше на закачките на Рейнар, наблюдавайки Октав, докато той изчезна вън от полезрението й. След секунда или две спиритистът се появи в застланото с мрамор помещение под тях и чевръсто се запъти към вратите, които водеха към улицата зад хотела.
— Познах, както винаги. — каза тя.
— Ще те изпроводя до входа.
Пред главния вход имаше доста хора и двамата привлякоха доста любопитни погледи.
— Трябва да ми дадеш адреса на шивача си — говореше й Рейнар, все едно продължаваше започнат отпреди разговор, с точната доза весело снизхождение в интонацията.
Мадлин запази невинното си поласкано изражение и излязоха на улицата.
Тя спря при вратата на конюшните, а Рейнар продължи. Кабриолетът на Никола, с Девис на капрата, вече стоеше в началото на алеята. Мадлин изчака Рейнар да се качи в него и да потеглят, преди да влезе в конюшнята с нехайна походка. Мина покрай коневръзите и пое по дървеното стълбище, водещо към втория етаж. Облечените в ливреи служители на хотела не й обърнаха никакво внимание като предположиха, че тя е нечий кочияш или слуга.
Стълбището свърши в помещение с нисък таван, което явно служеше за стая за развлечения на отседналите тук мъже. Беше претъпкано и въздухът бе топъл и влажен и се носеше наситена миризма на коне от коневръзите отдолу. На застлания със слама под беше в пълен ход игра на зарове и Мадлин я заобиколи, оглеждайки участниците за кочияша на Октав. Беше го разгледала подробно вън на улицата пред Лусод. Той представляваше нисък набит мъж с грубовати черти и мъртвешки очи.
Нямаше го сред играещите. Ами да, и без това не ми изглеждаше от общителните. Не, ето го, до отсрещната стена, сам. Мадлин се запровира сред тълпата, долавяйки пътьом откъслечни разговори на най-различни диалекти, докато накрая се приближи достатъчно, че да може да размени насаме няколко думи с обекта.
Основно за ужас на Никола, тя нямаше съвсем точен план как да примами кочияша, за да го заловят. Тя обичаше внимателно планираните схеми точно колкото и той, но не бе възможно да се определи най-добрия начин на действие без предварителната информация с какво щеше да се занимава мъжът в момента.